Преди това повече от сто години християните били разделени от спорове за почитането на свещените изображения (основно икони). Още в 726 г. император Лъв Исавър забранил почитането на иконите, тъй като имало мнение, че християнската религия се е изродила в идолопоклонство. Настъпили големи смутове в цялата империя. За тях допринесла и властта, защото императорът или хора от обкръжението му взимали страна в чисто богословския спор.
Цялата империя се разделила на две яростно воюващи фракции - иконопочитатели и иконоборци. Имало жестоки преследвания, постоянни смени на епископи и патриарси. Големи богослови от онова време се заели да изяснят въпроса за същността на иконопочитанието. През 787 г. Седмият вселенски събор точно формулирал дължимата чест на светите икони: християните почитат не самия предмет (иконата), а изобразената на нея личност. Нещата временно се успокоили, но скоро с нова сила продължили споровете и дори унищожението на прекрасни образци на ранното християнско изкуство (икони, стенописи, мозайки). Докато в 843 г. с църковен събор, свикан от императрица Теодора, най-после се сложил край на иконоборството и в Църквата възтържествувало православието.
Източник: moreto.net
