На Сирни Заговезни се припомнят Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви". Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.
В Неделя Сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна служба, след която взаимно се опрощават, като всички - духовници и миряни - си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, дело или мисъл. Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни.
На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате.." - "Господ да прощава, простен да си!", е задължителният отговор.
Характерен обичай за този ден е паленето на огньове (клади), а след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.
Много популярен е и бил и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късно на Заговезни.
Сирни Заговезни е празник, разпространен в цяла България. Наричан е с различни имена - Сирници, Сирни поклади, сирница, рия, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други. Празникът е подвижен и се отбелязва в неделята, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни.
Сирни Заговезни е празник, разпространен в цяла България. Наричан е с различни имена - Сирници, Сирни поклади, сирница, рия, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други. Празникът е подвижен и се отбелязва в неделята, седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни.
Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината /Великият пост/, с него се свързват и кукерските игри и не на последно място прошката.В българската народна традиция празникът обозначава границата между зимата и пролетта - възраждащата се природа.
Сутринта на Сирни Заговезни се запалват огньове на най-високото място в селото или на мегдана. Вярва се, че докъдето стига светлината на огъня, дотам ще има плодородие. Запалва се слама и се прескача за здраве. Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има слама, която се пали) и оруглици ( намазани с катран кош), децата и младежите извършват ритуално очистване на нивите, да донесат голям берекет.
На този ден влюбените момци хвърлят в двора на любимата "чавги" - запалени стрели от дрян, което представлява любовно обяснение. От този ден нататък любовните обяснения и сватбите са забранени до Великден.
На празника се иска прошка. По традиция по-младите посещават домовете на по- възрастни роднини и близки и искат прошка. Целуват ръка на родителите си и изричат "Прощавай, мале, тате..." , а те отговарят "Просто да ти е! Господ да прощава". В християнския смисъл, да простиш, е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, да изпълниш сърцето си с любов и мир, за да посрещнеш Възкръсналия Христос /Великден/. Но дори и в чисто човешко разбиране, прошката е символ на благородство и дълбок вътрешен мир.
Характерно за седмицата след Сирни Заговезни, наричана Тодорова неделя, са кукерските игри, които имат езически произход. Облечени в страшни маски и колан с чанове, те извършват редица обреди за берекет и прогонване на злите сили. Кукерството е езически обичай, един от малкото самобитни и запазени по нашите земи през вековете.
На трапезата на Сирни Заговезни задължително присъстват млечни храни - сирене, кисело мляко, а също, яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита (с форма на змия), печени ябълки, бяла халва. Това е последния ден, в който може да се заговява с млечни храни. След това започва Великия пост, който е седем седмици.
След празничната трапеза на Сирни Заговезни, вечерта
се извършва ритуала Хамкане. На дълъг конец се връзвало яйце или халва. Децата
трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го докосват с ръце. Вярвало
се, че само да го допреш със зъби - цяла година ще се радваш на добро здраве.
След ритуала конецът се палел и възрастните гадаели по начина, по който гори,
каква ще е годината. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне -
скоро чакали сватба. Ако гори конецът бързо - много жито ще има през годината,
ако конецът тлеел - на лошо било. Черупките пък хвърляли при кокошките да
снасят повече.
