Според народните поверия от Кръстовден започва есента. Смята се, че на 14 септември деня и нощта се кръстосват, а температурите започват да се понижават. От Кръстовден започва гроздоберът, като първото откъснато грозде трябва да се занесе в църквата, за да се освети. Започва и сеитбата на зимните житни култури.
На Кръстовден най-възрастната жена в дома опича специален обреден хляб, наречен Кръстова пита, украсен с голям кръст по средата. Питката се разчупва, едва когато цялото семейство е на масата и се казва: "Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли!". Смята се, че с тези думи хората се предпазват от болки в кръста по време на работа.
На Кръстовден се спазва строг пост - не трябва да се яде нищо червено като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и други. На трапезата освен обредния хляб задължително трябва да присъства печена тиква и грозде.
Според народните поверия всички молитви, изречени на този ден, ще бъдат чути. Смята се, че в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко откровено желание. Това вярване има най-голяма сила в местността Кръстова гора, където легендите разказват, че е заровен Христовият кръст.
Имен ден днес празнуват всички с имената Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.
