Бележит и единствен е неговият принос при покайната проповед и кръщаване на юдеите, подготвяни за посрещането на очаквания Месия - Христос. Неговата трагична раздяла с грешния иродовски свят в окърваваната тъмница на Махеронската крепост също полага особен печат и ореол на мъченическото му 34-годишно земно поприще.
Между всички останали пророци, св. Йоан Кръстител се отличава още и с това, че е имал предназначението да посочи с ръка Тогова, за Когото е пророкувал на света. Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна.
На неговото строго въздържание подражавали най-великите християнски подвижници, а неговата доблестна смърт вдъхновявала всички мъченици през време на гоненията срещу християнската вяра. Съборът на свети Йоан, Предтеча и Кръстител Господен се празнува и почита на следващия ден, след празника на свето Богоявление.
И така, след празника на Кръщението Господне, съборно се почита и се прославя с песнопения Кръстителят. А самата дума "събор" означава, че народът се събира в църквата, за да извърши богослужение в чест и за похвала на сега прославяния велик Предтеча и Кръстител Йоан.
Традиции и обичаи за Ивановден
Ритуалното къпане на Йордановден продължава и на Ивановден, като за някои части от страната дори е по-характерно да се извършва на 7 януари. Ергените къпят момите, за здраве се къпят и младите мъже, а в Югозападна България на този ден къпят младоженките и момиченца до едногодишна възраст, откъдето идва и другото название на празника - Женски водици.
Народните традиции и обичаи повеляват на Ивановден кумът или деверът да "къпят" младоженците, сключили брак преди една година, пръскайки ги с вода. Младото семейство от своя страна носи на кума вино, кравай и месо, тъй като този ден е посветен на кумството и побратимството, чийто покровител е Св. Йоан Кръстител. Обредното къпане завършва с размяна на подаръци.
Ивановден поставя край на периода, в който бродят маскираните новогодишни дружини. Обредите и обичаите, които се изпълняват на Ивановден, се свързват с очистителната сила на осветената вода на Йордановден. "Мръсните дни" вече са отминали и хората обръщат поглед към сбъдването на предвещанията за здраве, щастие и берекет.
По стар български обичай още в тъмни зори - преди да е изгряло слънцето, млади жени донасяли вода от река или кладенец. В голям съд, наречен чебър, къпели децата за здраве. Булките и младоженците, които са се оженили през зимата до Ивановден, също бивали къпани в чебъра. След това момците тръгвали по къщите и къпели всички момчета и мъже, които носят името Иван.
Според народното вярване свети Йоан е покровител на кумството и на побратимството.
Произход и значение на името Иван
Значението на това име е „богопомазан” (от древноеврейски), затова и много хора избират да кръстят децата си така. Характерът на повечето, носещи това име може да бъде доста противоречив. Като цяло те са добри хора, много открити и търпеливи. Понякога обаче може да открият едно друго лице и да бъдат доста хитри и яростни.
Поради настойчивия си ум, тези хора са добри в почти всички професии. Освен умни, те са много работливи и издръжливи.
Хубавото при „Ивановците”е, че те много държат на семейството и брака. Обичат децата си и винаги се грижат за родителите си.
Поверия за Ивановден
Лоша поличба е, ако на този ден не ти почетат името и никой не ти дойде на гости.
Смята се, че осветената вода на Ивановден има способността да лекува, да гони злото от дома, да носи здраве и жизнени сили, затова всички трябва да се измият с нея.
За да бъде здрав през цялата година, всеки именик трябва да почерпи за празника.
На този ден се почитат кумовете. Затова тази вечер се ходи на гости на кума като задължително се носи някакъв дар. Това се прави, за да се запази брака щастлив дълги години.
На трапезата на Ивановден задължително присъстват: фасул, варено жито, ошав, баница, кървавица, свински ребра със зеле и печена луканка.
Гостите никога не трябва да ходят с празни ръце, а да носят някакъв дар - вино, ракия, питка.
