Всяка година е на различна дата, винаги в края на февруари или началото на март, като се определя според Великденските пости.
За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома.
Житото символизира Възкресението, така че подаването му на Задушница не е случайно. То също така е и символ на връзката ни със земята и предците ни, на корените ни, които не трябва да забравяме.
Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата, която е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.
Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните. На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за "Бог да прости мъртвите души".
На Месни заговезни, в неделя, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд.
