Така името на Хайнрих Херц въвежда безжичното предаване на съобщения на разстояние. Именно това, че не само са излъчвани радиовълни, а чрез тях е предадена информация, е основата на претенцията Попов да се сочи за откривател на радиото. През 1899 г. той включва към уреда телефонна слушалка и създава възможност за слухово приемане на сигналите.
През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф. През лятото на 1911 г. на борда на крайцера "Надежда" започва да работи радиостанция, а на 1 май 1912 г. влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България. Впоследствие радиото навлиза в масова употреба и в България, като става едно от основните средства за далекосъобщения.
Този ден се чества в България като Ден на радиото и телевизията
