На този ден изразяваме своята почит и признателност към делото на книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал.
Никой благоразумен не пренебрегва историята си, не забравя езика си, не погазва културата си, не изменя на традициите си, не отхвърля светините си.
Строителите на България са положили здрави основи и са дали силен тласък за благоденствие, а просветителите са проповядвали православната вяра за небесно раждане.
Дълъг е списъкът на будителите на духовната ни свяст - Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Свети Иван Рилски, Георги Стойков Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други. Сред тях са и създателите на Българското книжовно дружество, основано в Браила още преди Освобождението (1869). Преместено в София след 1878 г., през 1911 г. то е преименувано в Българска академия на науките.
За първи път Денят на будителите се отбелязва в Пловдив през 1909 г. В официалния календар влиза в исторически важен момент - след поражението в Първата световна война, когато нацията е обезкуражена, икономиката плаща тежки репарации, обществото е в криза, младите българи се лутат в търсенето на ценности. Годината е 1922-а, на власт е правителството на Александър Стамболийски. Един от министрите му - Стоян Омарчевски, решава, че денят на Свети Йоан Рилски (по Грегорианския календар) трябва да бъде посветен на всички българи, допринесли за пробуждането и развитието на българския дух. Защото, както казва Омарчевски: "…първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало."
Омарчевски е министър на просвещението от 1920 до 1923 г. Завършил е философия и право в Софийски университет. По време на своя мандат строи 1115 нови училища в малките селища, освобождава от данъци детската литература, внася законопроект за учредяване на общодостъпни народни библиотеки. Идеята за деня на будителите му била подсказана в писмо от обикновен български селянин, който написал, че трябва да отдаваме почит на големите българи, които са ни направили народ - Левски, Ботев, Каравелов…
През 1923 г. с указ на Цар Борис III 1 ноември е обявен за общонационален празник на заслужилите българи. След 1945 г. Денят на народните будители е заличен от списъка на официалните празници от комунистическия режим.
Възстановен е с решение на 36-ото Народно събрание през 1992 г. Идеята е на писателя и изключителен родолюбец проф. д-р Петър Константинов, председател на сдружение "Мати Болгария".
