В обръщението се казва:
„Уважаеми родители,
Дълго обмислях този апел и се надявам да го приемете с разум и добронамереност.
Във всеки медицински документ определението за заразен контакт за COVID-19 е този, който е с продължителност повече от 15 минути, на по-малко от 2 м. разстояние и без маска.
Уверявам Ви, че целият ни екип е наясно, че ежедневно общуваме с деца, които са в контакт с вируса, а вероятно една част от тях са и вирусоносители. Към днешна дата болните ученици са 8% от общия брой ученици на училището, което е висок процент, а учителите са 14%. И въпреки това съм Ви споделяла, че всеки учител в училището обича професията си и приема саможертвения риск да се срещне с вируса, но все пак да е с учениците си в класната стая и да води най-качествената форма на учебен процес, която познаваме. Не, това не е в името на заплатата, те ще я получават и ако преподават от вкъщи, от разстояние и в безопасност. В името на децата ни е. На нашите ученици и Ваши деца, които обичаме с почти равностойна сила.
Аз оценявам високо тази смелост, вярвам, че я оценявате и Вие.
Много от колегите са на възраст, която е рискова за COVID-19, други имат заболявания, въз основа на които могат с право да откажат да са на работа, трети имат такива членове на техните семейства. Всеки ден срещам в очите и думите им тези чисто човешки страхове и се прекланям пред себеотрицанието, защото продължават да са в училище, да са в класната стая. Там, където е и срещата с COVID-19. Спомнете си за всички репортажи за болничните отделения с коронавирус и облеклото и предпазните средства на медицинските специалисти. И се сетете за ежедневната бройка на ново заразени медицински лица… И се върнете в мислите си в класната стая, където в рамките на 40-минутния час само учителят е с маска.
Да, досещате се, моят апел е ясен и съвсем човешки.
Моля да помислите върху идеята децата да бъдат с предпазни маски в час.
Да, смело споделям това и зная, че няма да срещна подкрепа от всички Ви. Дано всеки, който спонтанно отхвърли апела, все пак размисли върху думите ми. В тях има само мисли за всички нас, за доброто на цялата общност, за здравето на учениците, учителите, служителите.
Да, зная, че ще донеса дискомфорт на най-цените ни човешки същества – децата, които най-малко заслужават да понасят бремето на тази кошмарна пандемия. Искрено ще се извиня на всяко от тях и ще обясня, че го правим за добро. Не е само за добро дори. За правото на здраве и живот на всички е.
Да, зная, че това може би е твърде смела, но единствената останала смислена мярка, която мога да поискам да приемете и да осъществим заедно. Носенето на маска в час и междучасие ще намали разпространението на COVID-19 в училището ни, където дневно се срещаме около 300 човека. И ще удължим заедно ученето в клас със съвместни усилия и взаимно зачитане на правото на здраве. А аз съм Ви обещала, че екипът ни полага усилия за това. За да продължим, вече трябва да сме съмишленици в тази идея и да направим нещо важно заедно.
Разчитам на Вашата подкрепа.
А тя е малка, но много важна крачка в битката ни с нещо коварно, невидимо, отнемащо животи…“
