Роден в град Солун през ІІІ век, той бил възпитан като християнин. Добре образован и надарен с много качества, известно време Димитър заемал висок военен пост. Баща му бил градоначалник на Солун – част от Римската империя по онова време. След смъртта на баща си, младият човек на свой ред бил назначен за градоначалник. Заради това, че разпространявал Христовата вяра, бил хвърлен в затвора, а по-късно убит.
Още приживе извършвал чудеса. Лекувал и давал упование дори и от тъмницата. Чудотворни изцеления се извършвали и в малкия храм, построен на гроба му.
Днес мощите на Свети Димитър се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото, а светецът се почита като покровител на Солун.
Името на Свети Димитър е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на Свети Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край.
В народния календар честването на Свети Димитър се свързва с поврат в годишното време и с началото на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки.
Друго българско народно предание представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки като си разделили годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата. Българската поговорка гласи: "Свети Димитър зима носи, а Свети Георги - лято". Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев.
На Димитровден започвали годежите и сватбите. На празника момите играели т.нар. "сглядно хоро" (от "сгляда, сгледа" – избор на мома) пред ергените и техните родители. По традиция празникът и до днес се отбелязва общоселски събори.
Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.
В деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи. На места този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните ратаи стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце.
Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Характерно е и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома (полазник), добър и заможен ли е гостът, такава ще е и годината.
На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел ако именикът е мъж, и с кокошка - ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки, банички с ябълки или просто печени ябълки, рачел, тиква.
Времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято".
На Димитровден своя професионален празник отбелязват ковачите, техниците, инженерите и металурзите.
