- Смятате ли, че да си общински съветник е престижно, полезно, и не Ви ли коства това излишни главоболия?
- Понякога в живота ни се случват събития, които те пращат в посока, за която не си мислил. Така се случи с мен! Никога не съм си представяла, че ще се занимавам с политика. Аз съм много честолюбив и емоционален човек и предполагах, че това би ми коствало много нерви и проблеми. Към днешна дата вече го потвърждавам. Но работата ми като общински съветник ми дава и възможности да реализирам своите знания и опит, да бъда полезна във вземането на конструктивни и мъдри решения.
- В Общинския съвет влязохте с преференциален вот, като представител на гражданската квота от листата на „Коалиция Народен съюз за Враца“. Как приехте този вот?
- Това беше моята оценка и отговорност. Когато разбереш, че хората ти вярват и те подкрепят, вече имаш и силите да отстояваш правилните решения. Нашата група в общинския съвет е третата по големина. Това обаче не ни поставя в политически план нито в ляво, нито в дясно. По естествен начин ние останахме в центъра и успяваме да балансираме в много случаи работата на съвета като цяло.
- Забелязва се на сесии, че когато гласувате "против", го правите не защото така е решила партията, или да не стане по хатъра на опонентите, а като човек, който преценява разумно последиците от дадено решение?
- Като общински съветник винаги съм се ръководила не от партийни решения или стратегии, а от човешката ми и гражданска позиция. Когато обаче някой излезе от рамката и не винаги говори политически, в много от случаите понася критики. Стигало се е до там да ме приканват да напусна общинския съвет и да се включа в граждански организации. Това е най-силният индикатор за правилната посока на работата ми. И към днешна дата сме свидетели как гражданската позиция я критикуват, неглижират, опитват се да я представят като незряла. Но нека не забравяме кой и защо ни е гласувал своето доверие.
- Хората трябва да Ви имат доверие, но болшинството от тях не знаят какво коства на един съветник наистина да участва активно в определяне съдбата на общината и жителите?
- Когато един общински съветник иска да отстоява правилни позиции е необходимо да има определен обем от знания и компетенции. Понякога се налага да прочета много информация, която да ми даде основание за формиране на решение. Ежедневно имам срещи с хора, които ми поставят определени въпроси и споделят проблеми, водя много разговори с близки и приятели, опитвам се да разбирам всяка гледна точка, да търся най-добрите решения. Работим изключително ползотворно с колегите от групата. Всеки един от тях има своите познания, опит и професия. Това ни помага да дискутираме, да помагаме и да работим в полза на хората.
- Как приемате емоционално, грубите реплики и нападки в залата отправени лично към Вас?
- Случвало ми се е да ме нападат по този начин. Възприемам такъв вид поведение, като проява на слабост от страна на опонента. За мен е важно да аргументирам и отстоявам правилна позиция по дадения въпрос. Много често мои предложения, изказани мнения, остра критика, които са били предмет на конфронтация, след известно време участват в решенията по проблемите. Имала съм изключително тежки дискусии по въпросите за увеличаване на таксите за детските заведения, вдигане цената на билетите за тролейбусния транспорт, таксите за ползване на плувния басейн и много други. Затова смятам, че политическите страсти не са най-добрия съветник. Когато вървят с грубо отношение и опити да те смачкат емоционално ми идва в повече.
- Какво е отношението Ви за отговорността на съветниците към начина им на гласуване?
- Има някои решения, за които не мога да формирам категорично мнение, нещо не ми достига и респективно до отхвърля решение, въпреки ,че смятам, че вота „въздържал се” отчасти е бягане от отговорност. Когато гласувам с „не” имам своите аргументи. Важно е когато подкрепяш дадено предложение и гласуваш за него, да отстояваш позициите си и да работиш така, че решението да бъде изпълнено по най-добрия начин. Не е важно да вдигнеш ръка и да гласуваш, важно е до отстояваш своя вот. Аз се старая да го правя и мисля, че се справям.