Анекдотите за вечно недоволната тъща и критичната свекърва са неизменна част от попкултурата. Исторически погледнато обаче, ролята на тези жени в българския и световния бит винаги е била стълб на семейната структура. Те са онази невидима логистична сила, която поема грижата за внуците, готви неделния обяд и балансира между кариерите на младите родители.
Официалното начало на празника е поставено през 2002 година с идеята да се изравни статута им с този на Деня на майката и Деня на бащата. Инициативата цели да покаже, че уважението в едно семейство не спира до кръвната връзка, а се гради с признателност към хората, отгледали нашия партньор в живота.
Според семейните терапевти, отношенията с тъщата и свекървата често са лакмус за стабилността на брака. Празникът е чудесен момент за „заравяне на томахавките“. Вместо критика, експертите съветват на този ден да се фокусираме върху благодарността – дори само за това, че тези жени са създали човека, когото обичаме.
Не е необходимо да организирате пищни тържества. Понякога едно просто телефонно обаждане, букет цветя или покана за семейна вечеря са напълно достатъчни, за да стопят ледовете. Важен е жестът и признанието, че тяхното присъствие в живота ни има значение.
