Йордан Кръстев е роден на 2/ 14 януари н. ст. 1885 г. в с. Типченица, Врачанска околия, в семейството на Кръстю Атанасов Тодорешков и Катерина Василова Казанджиийска. Както отбелязва сам в "Албум на учителите от Прогимназия "Тодор Балабанов" (Мездра, 1929 г.): "Син на крайно бедни родители, роден в колиба, покрита с кукурузяк". Първоначалното си образование завършва в родното си село, прогимназия - във врачанската непълна гимназия, а през юни 1904 г. се дипломира с първа по успех диплома в средното педагогическо училище в Лом. Още незавършил образованието си остава сирак (умира баща му) и покрай другите житейски несгоди му се налага да се грижи за отглеждането на четирите си малолетни братя и сестри Ивана, Мария, Димитър и Стефан.
В периода до Балканската война учителства в селата Лик и Типченица, полага държавен изпит, оженва се за колежката си Томанца (Томица) Кожухарова (1882-1963 г.) от гр. Шумен, завършила педагогическия отдел на тамошната девическа гимназия, и отбива военната си служба в Школата за запасни офицери в Княжево, откъдето се уволнява с чин подпоручик от запаса. Междувременно е касиер-деловодител на една от първите кооперации във Врачанско - типченската "Пчела", и председател на местното Читалище "Съзнание".
През септември 1912 г. Йордан Кръстев е мобилизиран и зачислен като строеви офицер в VI-и пехотен Търновски полк на Първа пехотна Софийска дивизия. Сражава се на фронта при Люлебургаз и Чаталджа, а на 25 март 1913 г. при отблъскване на поредния османски десант на брега на Мраморно море е ранен.
След първата национална катастрофа заема учителското си място в Типченица, издържа успешно инспекторски изпит в Берковица и става училищен инспектор, първоначално в Берковица, а впоследствие във Враца.
През есента на 1915 г. отново е мобилизиран - този път като редови офицер в 35-и пехотен Врачански полк, който в хода на Първата световна война си спечелва прозвището „железният полк”. Воюва по бойните полета на Сърбия, Македония и на Добруджанския фронт, на който е ранен тежко на 14 септември 1916 г. След като оздравява е изпратен на Серския фронт, а през есента на 1917 г. заминава за Албания, където го заварва втората национална катастрофа.
За участието си в Балканската и Европейската войни Йордан Кръстев е награден с четири ордена: орден "За военна заслуга' - V и VI степен, орден "Св. Александър” - V степен и орден "За храброст” - IV степен. "Тъга обзема душата на всеки българин, който си спомни, че при тая храброст и успехи, ние дойдохме до Добро поле.” - ще напише години по-късно Кръстев по повод Деня на храбростта - Гергьовден. "Ние бяхме разорени, покрусени! Ние преживяхме трагизъм, който няма равен в историята. Нашият ентусиазъм свърши с униние; нашата слава - с падение; нашите идеали - с погром. Ние сме обезверени! Дано бъдещето и новото време създадат онези водачи, които със своя ум и воля, със своята управническа далновидност да създадат дела за племето ни, съответни на физическата ни храброст, та без жертви добием нашите права и по-добри бъднини”.
От 1919 до 1926 г. Йордан Кръстев е училищен инспектор във Враца, но (както отбелязва сам) "поради партизански влияния и тъмни настроения на известни личности" е принуден да се оттегли и става редовен учител в мездренската прогимназия „Тодор Балабанов”. През това време получава три писмени похвали от Министерството на просвещението за добросъвестна служба.
През втората половина на 30-те и началото на 40-те години на миналия век е околийски училищен инспектор, на който ръководен пост полага всестранни усилия за издигането на Искърския край в просветно, културно и стопанско отношение: изгражда дейни училищни настоятелства, съдейства за построяването и откриването на нови училища, организира педагогически сбирки и конференции, създава фонд „Детски летовища” и т. н. "При загуба на морални ценности - подчертава Кръстев в речта си при освещаването на църквата „Св. Георги Победоносец”, нуждата от огнища и институти, които да работят за насаждане на морал и вяра във вечната правда, са необходими. Общество без морал е сбирщина от хищни зверове”.
Именно след като се установява в Мездра той развива широка общественополезна дейност. Почти няма комитет, дружество или начинание „на ползу роду болгарскому”, на които той да не сътрудничи. Сред тях са Комитетът за постройка на училище „Тодор Балабанов” и Строителният комитет за изграждането на православен храм.
През есента на 1929 г. Йордан Кръстев започва редактирането на доайена сред местните вестници, издавани в Мездра - независимия седмичник за просвета, култура и стопанство "Искърски фаръ". "Имайки за главна цел да служим на истината, да обсъждаме въпросите обективно и да информираме читателите правилно,” Редакционният комитет си поставя следните амбициозни задачи: "да запознаем читателите с миналото на тоя край, с неговите природни красоти и заложби за стопанско преуспяване, да се обсъждат мерките на културния напредък на нашето село и за задържане на местната интелигенция в него, която бяга към градовете", и не на последно място - "да се създаде свободна трибуна за изнасяне на всички въпроси за просвета и възпитание, читалищно и кооперативно дело, стопанство и финанси, здравно състояние и пр."
Вестник „Искърски фаръ” излиза в продължение на 15 години, до 30 септември 1944 г., като през този период са отпечатани 656 броя. Върху страниците на вестника намират място дискусии около значими граждански инициативи, като напр. строителството на прогимназия "Тодор Балабанов" и на църквата "Св. Георги", водоснабдяването на железничарското селище от м. "Заминец", благоустрояването му и т. н. "Народ, който не познава миналото на племето си и на земята, гдето се е родил - пише в една от уводните си статии Кръстев, не може да има ясен идеал за бъдещето на народа си и не може с воля и упование да се стреми към достигането му”.
Освен Йордан Кръстев, редовни дописници на вестника са първият кмет на Мездра Иван Мишев, директорът на прогимназията Никола Алипиев, съратникът на Бачо Киро Петров свещ. Петко Франгов от Бяла черква, братът на Цанко Церковски Ангел Бакалов и др. Свои стихове и разкази печатат Асен Босев, Змей Горянин, Стоян Ц. Даскалов и пр. През 30-те и първата половина на 40-те години на XX век „Искърски фаръ” се утвърждава като един от най-добре списваните провинциални вестници в България. Не случайно неговият редактор редовно е избиран в Управителния съвет на Съюза на провинциалните журналисти, като известен период дори е негов председател.
Наред с даскалуването, инспекторската и журналистическата дейности, Йордан Кръстев се ангажира пряко в укрепването на мездренското Читалище "Просвета". От 1927 до 1940 г. той е неизменен председател на Настоятелството, а от 1934 до 1943 г. е председател на Комитета за въздигане на „Дом паметник-читалище”, чието изграждане започва под негово ръководство на 1 март 1939 г. "Това ще бъде един нов паметник за просвета и родолюбие, който през вековете ще свидетелствува за културния възход на нашия край в тази епоха и за нашата солидарност и готовност за жертва пред обществените интереси.” - се казва в един позив към гражданството, отправен от Кръстев. „Това дело не е лично, то е на всички и всекой ще има право да се гордее с него. Нека тоя паметник предадем на поколенията, на нашите деца с най-хубави и най-назидателни съвети - да работят със средствата на културата за величието на племето и родината ни".
През този ползотворен период в народния университет, изграден към читалището, изнасят сказки и лекции личности като проф. д-р Михаил Арнаудов, проф. Асен Златаров, проф. Александър Балабанов, проф. Петър Мутафчиев, председателят на СБП Стоян Чилингиров и др. По инициатива на Йордан Кръстев през 1933 г. в Мездра е организирано дружеско честване на Александър Балабанов, а през октомври 1937 г. - литературна вечер, посветена на 60-годишния юбилей на Елин Пелин, на която присъства самият писател, неговият близък приятел проф. Балабанов и популярният карикатурист и хуморист Райко Алексиев.
Същевременно Кръстев е дългогодишен председател на Дружеството на запасните офицери и член на централното ръководство на организацията, в качеството си на какъвто редовно си кореспондира с Цар Борис III. Освен това членува във Врачанското епархийско братство и е председател на Районната производствена кооперация "Искърски плодъ". Няма празник, честване или друго значимо събитие, в които той да не се включва активно със слово и дело.
В знак на признание на 29 ноември 1936 г. тържествено е отбелязана неговата 30-годищна „безукорна народополезна, просветна и всестранна дейност”. По този повод юбилярът получава поздравителна телеграма от Цар Борис III, библия от Св. Врачанска митрополия, картината „Христос като пастир” от Епархийското братство, писалищно бюро, сребърен часовник "Longines" от „Признателна Типченица” (б. а. подарен преди време на Читалище „Просвета” от неговия внук д-р Йордан Йорданов, популярен в ловните среди като д-р Дондо) и т. н. "С него Мездра се приобщава към великия дух на нашите титани от възродителната епоха - подчертава по този повод вестник "Искърски фаръ", следва техния завет: "Любов към всичко българско!” и готовността им за саможертва пред отечествения олтар".
По конюнктурни причини след 9.IX.1944 г. Йордан Кръстев изпада в немилост пред новата власт. В края на 40-те години дори е обявен за „враг на народа” и три години лежи във врачанския затвор. Умира на 24 февруари 1954 г., погребан е в мездренските гробища.
"За работата ми извън училището в разни дружества и комитети, която ангажира всичкото ми време, оставам други да кажат мнението си, когато това бъде вече история” - пише в кратките си биографични бележки Кръстев. „Едно, от което ще трябва да си вземат добра бележка младите, които тепърва ще служат на народа, е следното: награда рядко ще се получи, а най-лесно добросъвестният ще се намери на улицата, когато не очаква. Нравите у нас са ориенталски, вандалски, партизански. Ето 24-25 години учих хорските деца, а хората на ум, а днес съм в невъзможност да дам образование на собствените си деца.
Съдба! А да бих избрал други изпитани житейски пътеки, то какви богатства и слава може би щяха да заместват днес оръфаните даскалски панталони! Не за последното ще се съжалява, а за това, че общественият ни живот се разяжда от корупция, която води към гибел. Съзнанието и отговорността за това измъчват, а ние, простосмъртните с а, бе почнахме - с него ще свършим. Дано утрешните дни бъдат по-добри за Родината, за която все се смята, че нещо е допринесено с нашата служба!”.
