По традиция трите лъча на тържественото шествие се събраха центъра на Зверино с развети знамена, предвождани от Райнакнягиня на кон с развят трибагреник и се оптравиха към стадиона. Шествието бе съпроводено от маршови звуци в изпълнение на Литовската духова музика.
Вечната река Искър бавно и величествено носеше спокойните си води под надвисналите клони на събуждащите се от зимен сън върби, свели раззеленените си клони като в поклон пред духа на балканджиите и тихия ромон на реката, пазеща страшни тайни за зловещи времена, спомени за величави битки и приказки за непокорния и бунтовен български дух.
А къде по-силно, по-истински може да се усети този наш дух български, за който всички говорят, ако не тук, в сърцето на стария Балкан, и с коравите като кремъка на Балкана планинци от Зверино, Игнатица и Оселна и с потомците на Вазовия герой - дядо Йоцо! Всички те, като едно сърце, дават отговор на извечния въпрос - де е българското?!
То е тук, в сърцата на балканджиите от Исъкрското дефиле, пазещи и носещи в сърцата заветите на предците ни, съхранили своя непокорен дух, закърмен и предаван от род в род и от поколение на поколение. Буден и непресъхващ като водите на Искъра, твърд и непокорен като скалите на пролома.
Честването на празника в Зверино започна в 10:30 часа с издигането на националното знаме и химна на Република България. Честта да издигне националния флаг бе отредена на почетния гражданин на Община Мездра и радетел „на всичко българско и родно“, фотоокото на дефилето Борис Кръстев. Звуците на „Горда Стара планина“ се понесоха над притихналото множеството и стотиците знамена.
Поздрав към всички българи поднесоха кметовата на трите населени места, за да покажат, че само когато всички сме заедно, можем да постигнем всичко.
Честването на Деня на България продължи с празнична програма, посветена на подвига и саможертвата на хилядите знайни и незнайни борци за свободата на Отечеството, изнесена от възпитаниците на Средно училище „Св. Климент Охридски“. Славеят на дефилето - Данита Павлова, изпълни емблематичната за България песен „Къде си ти, любов народна" и спечели аплодисментите на събралото се множество.
Кулминацията на честването на националния празник бе "Пробуждането с хоро". Под звуците на северняшкото буйно хоро, млади и стари, мало и голямо се хванаха ръка за ръка, преляха душите си в едно и извиха безкрайното българско хоро заедно с танцьорите от Представителен танцов ансамбъл "Мездра" при НЧ "Просвета-1925" град Мездра
Стадионът се превърна в едно голямо туптящо сърце, събрало в себе си над 500 сърца, пулсиращи в един ритъм, в един дъх, в едно име – България. Празникът на възродения български дух продължи с вечното като любовта към Родината "Дунавско хоро" на Дико Илиев и с възгласи: "Българи, юнаци!”
На многая лета, България!
