Лечебните заведения станаха търговски дружества по времето на министър д-р Илко Семерджиев. Той замени тогавашната система на бюджетно финансиране, по-известна като „Семашко“, със заплащане от здравна каса по клинични пътеки, с намерението парите да следват пациента. Оттогава идеите болниците да са с друг статут непрекъснато се лансират. Именно конкуренцията по между им обаче ги стимулира да купуват по-добра апаратура, да дават по-високи заплати на персонала и съответно по-високо качество на услугата.
Неясна е и причината защо единствено държавни болници да могат да сключват договор с касата. От една страна това би могло да се приеме като дискриминация спрямо частните болници, които са инвестирали огромни суми в апаратура и възнаграждения на персонала, за да могат да са конкурентни на държавните. От друга – дискриминация и спрямо пациентите, които си плащат добросъвестно здравните вноски.
По този начин ще се наруши правото им на свободен достъп до здравни услуги, защото те няма да могат да потърсят лекарска помощ в лечебно заведение, на което имат доверие, а ще бъдат ограничени да отидат единствено в болница, която има договор с НЗОК, за да не плащат. Изберат ли обаче частна болница, която няма да има право на договор с фонда, то тогава, въпреки вече платената си здравна осигуровка, те ще трябва да заплатят втори път за предоставената медицинска услуга- коментират от Zdrave.net.
