Още през възрожденската епоха започват целенасочени действия от страна на българските църковни дейци за възстановяване на Българската патриаршия. Нужни били години усилия, за да се осъществи постепенно този възрожденски идеал. Първата стъпка към което е учредяването през 1870 г. на Българската екзархия със седалище в Цариград.
След края на Втората световна война в България е създадена възможност за възглавяване на останалата цели 30 години без редовен предстоятел Българска екзархия. Със съдействието на другите православни църкви, на 22 февруари 1945 г. е вдигната схизмата (разкол/разделение), която няколко десетилетия възпрепятства нормалните междуцърковни връзки на Екзархията. Със специален томос (постановление на предстоятел на поместна църква по важен въпрос, засягащ църковното устройство и организация) Цариградската патриаршия признава автокефалията на Българската православна църква.
На Третия църковно-народен събор (8-10 май), Св. Синод на Българската православна църква възстановява патриаршеския статус на Българската Църква и на 10 май избира Негово Високопреосвещенство св. Пловдивския митрополит Кирил, наместник-председател на Св. Синод и председател на събора, за патриарх Български и митрополит Софийски.
Интронизацията станава непосредствено след избора в Патриаршеската катедрала храм-паметник "Св. Александър Невски" в присъствието на представители на правителството и културната общественост, чуждестранните делегации и многочислен вярващ народ.
Нововъзстановената Българска патриаршия е призната от всички православни църкви.
На този ден Църквата почита паметта на св. апостол Свети Симон Зилот - един от дванадесетте апостоли на Иисус Христос. Името Симон произлиза от еврейското име Симон (Шимон), което е аналогично на името Семен. Означава „слушане“, „чуто от Бога“.. Наречен е още Кананит, понеже произхождал от град Кана в Галилея. Симон носел прозвището Зилот, което значи ревнител, понеже бил пламенен привърженик и ревнител на Божия закон, ревностен проповедник на Божието слово, ревнител за спасителното дело на своя любим Учител Христос.
След като в деня на празника Петдесетница, Симон получил заедно с другите апостоли Светия Дух, отишъл да проповядва учението на Иисус Христос в редица страни. Посетил Египет, Етиопия, Либия, Мавритания и дори далечните земи на Римската империя – Британия. Според църковното предание там той бил хванат от езичниците, изтезаван и претърпял мъченическа смърт, като след жестоките изтезания бил разпънат на кръст. Това станало през времето на римския император Траян (96-117 г.).
