В основата на празника е едно от най-важните събития от живота на Света Богородица. Мария била обречена от родителите си на Бога още преди рождението си.
Когато навършила три години, те я завели в Йерусалимския храм. Със запалени свещи всички близки я съпроводили през града до храма. Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Първосвещеник Захария - баща на св. Йоан Кръстител - я посрещнал, благославяйки я, и я въвел в Светая Светих на храма.
Праведните родители принесли дарове и жертви на Бога и след това, като получили благословение от свещениците, се върнали с роднините си в Назарет, а Дева Мария заживяла в храма. Тя се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, познаващи Светото Писание. Тя усърдно се трудела, непрестанно се молела. По такъв начин тя се готвела за своето високо назначение. Църквата я нарича „прекрасна зора“, от която изгряло Слънцето на правдата.
Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, обикновено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия начин. Но Maрия им открила своето желание - да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те, по внушение от Св. Дух, я сгодили за престарелия Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал покровител на Мария и уважавал обета, който тя дала пред Бога.
Според църковния ни календар Въведение Богородично попада в периода на Коледните пости. На този ден по време на празничната Света Литургия, вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото - в себе си и в света. На 21 ноември във всички храмове у нас се излага осветената икона с изображение на тригодишната Света Богородица, възкачваща се по стъпалата на Йерусалимския храм. Вярващите й се молят да им бъде закрилница и да им помага.
Неслучайно Църквата е отредила Въведение Богородично като Ден на християнското семейство. Най-ранното известие за честването на този празник е от края на I век.
Въведение Богородично за първи път се е отпразнувал като самостоятелен празник през 715 г. През 543 г. император Юстиниан Велики построил в Константинопол църква, посветена на Въведение Богородично.
Според църковния ни календар празникът попада в периода на Коледните пости. На този ден вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото - в себе си и в света.
Традициите казват още, че след църква, семейството се събира около масата на чаша вино, топла питка и вкусна гозба. Така се чества здравата връзка помежду всички, а масата се оставя неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да хапне и благослови дома.
Преди семейството да се събере около трапезата, отново най-възрастната жена изливала вино в огъня и пепелта на домашното огнище с думите "Цъфти къщо! Весели се, стопане! Където идеш, тук да се върнеш. Роса да доведеш, жито да донесеш". И това далеч не била единствената благословия за благоденствие и изобилие в дома.
Според народните поверия, на този празник българите гадаят какво ще е времето през следващата година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, а лятото-сухо, ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото-дъждовно, а реколтата богата.
Много строго се спазва забраната да не се крои и шие дреха за мъж на този ден, защото ако го срещне вълк в гората, ще го нападне и изяде.
Според народното поверие нощите от 14 (или от 11 ноември) до 21 ноември, наричани „Мратински нощи", са много по-лоши дори и от „Мръсните дни", защото през тях най-лесно човек може да се разболее.
Източник: .pravoslavie.bg
