Денят се чества още в първите векове, но като голям Богородичен празник се установява през VIII век. В Константинополската църква празникът е въведен през седми век от патриарх Терасий, а в Римокатолическата църква - от папа Григорий Единайсети през 1374 година.
През 1922 г. Българската църкв определя този празник да бъде честван като Ден на християнската младеж. Празникът Въведение Богородично е специален за православните семейства. След 1947 г. той започва да се отбелязва като Ден на християнското семейство. И макар да е през Рождественския пост, трапезата е празнична.
Според Светото писание на този ден тригодишната Мария е заведена от родителите си Св. Йоаким и Св. Анна в Йерусалимския храм, за да служи на Бога. Преданието гласи, че родителите ѝ били изпълнили обещанието, което дали пред Бога, още преди тя да се роди. Първосвещениците и служителите в храма ги посрещнали с пеене на свещени химни. Праведните родители се върнали с роднините си в Назарет. Мария останала да живее в храма, като приела върху себе си дълга да лекува в скръбта им всички самотни и изоставени хора.
Въвеждането на Мария в храма е паметно събитие за семейството на Божията майка и затова се почита от православната църква и като Ден на християнското семейство. Този ден става символ на въвеждането на младия човек в храма, в лоното на църквата и вярата, и на християнското семейство, чийто първопример са Дева Мария и съпругът ѝ - праведният Йосиф.
По това какво е времето на днешния ден народът пък гадае какво ще е то през цялата следваща година. Ако времето е топло и слънчево, зимата ще е люта, лятото ще е сухо, а плодородието - слабо. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото - дъждовно, а реколтата - богата.
