Първи организатори на ветеринарната медицина в България са ветеринарни лекари от руската армия. След Освобождението през 1878 г., по покана на българското правителство, много от тях остават в България. Сред тях са имената на Иван Нейман, Иван Вознесенски, Ото Калнинг, Карл Расс и др. Ветеринарната служба се формира отначало в рамките на санитарната служба.
Първият законодателен акт, с който се подсказва необходимостта от организирането на ветеринарна служба, е Временни правила за устройването на медицинско управление в България, утвърден на 11 февруари 1879 г. от Първото обикновено народно събрание. В този документ се споменава, че "на медицинския съвет се възлага издаване на наставления против заразителните болести по хората и животните". Въз основа на Временните правила не са изработени конкретни правилници или наредби. В първия медицински съвет няма представител с ветеринарно-медицинско образование.
Първата ветеринарно-бактериологична станция в България е открита през 1901 г., а през 1923 г. е открит и Ветеринарно-медицинският факултет при Софийския университет. От 1924 г. ветеринарните служби стават държавни.
