До Освобождението на България от турско робство в страната няма квалифицирани ветеринарни специалисти. Първи организатори на ветеринарната медицина в България са лекари от руската армия едва след 1878 г. Сред тях са имена като Иван Нейман, Иван Вознесенски, Ото Калнинг, Карл Расс и други.
Първият законодателен акт, с който се подсказва необходимостта от организирането на ветеринарна служба, е Временни правила за устройването на медицинско управление в България, утвърден на 11 февруари 1879 г. от Първото обикновено народно събрание. В този документ се споменава, че "на медицинския съвет се възлага издаване на наставления против заразителните болести по хората и животните".
В първия медицински съвет няма представител с ветеринарно-медицинско образование. Първата ветеринарно-бактериологична станция е открита през 1901 г., а през 1923 г. е открит и Ветеринарно-медицинският факултет при Софийския университет. От 1924 г. ветеринарните служби стават държавни.
След 1944 г. се създават институти по ветеринарно дело. Постигнати са успехи в борбата с епизоотиите и паразитните болести. Провежда се и научно организирана ветеринарно-санитарна експертиза на хранителните продукти от животински произход.
Източник: puls.bg
