Ако един бял щъркел бъде погледнат срещу Слънцето, той може да бъде объркан с черен щъркел. При същите обстоятелства черният щъркел може да бъде приет за жерав, който обаче е по-шумна и общителна птица. Първите сведения за разпространението на черния щъркел на територията на България са от началото на 1960-те години.
За разлика от белия щъркел, който живее в провинцията и степите, черният щъркел обитава горите. Живеят в тихи вековни гори, като строят гнездото си на някое голямо дърво. Ловните им територии се състоят от потоци, рекички, блата, както и ливади с ниска растителност.
Менюто е съставено основно от риби, бозайници, влечуги, мекотели, насекоми и др. Ловуват като нагазват в плитка вода и хващат своята плячка с дългия си клюн.
Черните щъркели са моногамни птици, които изглежда остават верни една на друга. Винаги един от родителите стои в гнездото или около него, поне докато малките не станат на 2 седмици. Двойката брани гнездото и територията близо до него. Ловните територии се простират на радиус 5 – 10 км от гнездото. Размножителният период започва през май.
Черният щъркел е вид, който за да бъде опазен трябва да има:
- контрол върху безпокойството, т.е. трябва да се запази спокойствието в района около гнездото (март-юли);
- неизползване на дърветата, на които са построени гнездата, или отлагане на отсичането им;
- привличане на общественото внимание, най-вече на горския и рибния сектор, върху важността и екологичното значение видовете да се завърнат;
- опазване на отделните елементи от естествената среда на вида
Източник: wikipedia.org
