Черепишкият манастир е построен по времето на цар Иван Шишман. Съществуването на Светата обител се свързва със средновековен град, близо до феномена Ритлите, с името „Коритен град“. Според една легенда, името на манастира идва от белеещите се кости на загиналите воини при паметна битка на цар Иван Шишман с турските нашественици, състояла се в района.
Както повечето български манастири, Черепишкият манастир е изгарян и опустошаван неколкократно. В началото на 17 век манастирът е възстановен под давление на видния български иконописец Пимен Зографски. По това време е издигната и сегашната църква. В годините на Българското възраждане Черепишкият манастир е бил важно просветно средище. През 1797 година тук намира убежище Софроний Врачански.
Недалеч от манастира се намира местността Рашов дол, място на последната кървава и трагична битка на част от разбитата Ботева чета. Черепишкият манастир „Успение Богородично“ е любимо място на Вазов и Алеко Константинов, а Феликс Каниц го определя като най-красивото място на земята.
/БНР Видин
