Това са най-запазените гори и значителна част от тях са на възраст над 100 години. Разположени са близо до билните части на Врачанската планина (900-1300м.н.в).
В смесените букови гори участие имат и обикновен габър, хиркански клен, обикновен явор, обикновена и турска леска, обикновен дрян. Специфично присъствие в състава на буковите гори в границите на парка е това на отровното лаврово бясно дърво - Daphne laureola. Тук е най-голямата популация на това защитено растение в България.
Буковите гори имат голямо стопанско значение и водозащитни функции, като наред с това са и много важно местообитания за фауната. Старите, стоящите мъртви или паднали дървета осигуряват естествена жизнена среда за стотици растения и животни. Подпомагат се образуването на почва, предотвратяват ерозията, формират благоприятен климат. Тези гори са приоритетни за опазване и са със съществена национална и европейска значимост.
Наред с другите животни старите широколистни гори са основно местообитание за някои видове прилепи. Всички прилепи в България се хранят с насекоми (молци, комари, мухи, пеперуди, бръмбари и др.) и предотвратяват прекомерното нарастване на числеността им.
Значителните по площ букови гори на територията на парка са идеално убежище за непещерните видове, които се размножават и зимуват основно в хралупи, цепнатини и под корите на големи дървета. Всички прилепи са тайнствени и загадъчни същества, но особено горските видове са трудни за наблюдение и затова са много по-слабо познати.
По дървета живеят прилепите от род Nyctalus (вечерници), Myotis emarginatus (трицветен нощник) и Plecotus auritus (Кафяв дългоух прилеп). Старите широколистни гори са най-важното местообитание на редките бехщайнов ношник (Myotis bechsteinii) и широкоух прилеп (Barbastella barbastellus).
Затова съхраняването на горите е изключително важно и за опазването на прилепите - тези много полезни, но силно уязвими нощни бозайници.
