На този ден Йоан Кръстител покръства Исус Христос във водите на река Йордан. Според библейския разказ, Йоан Кръстител потопявал до шията всеки човек, когото кръщавал, и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове. Когато видял Исус обаче, той веднага се поклонил и казал, че Исус трябва да се кръсти при него.
Но Исус влязъл във водите на река Йордан и тогава се отворили небесата, отгоре блеснала светлина, подобно на мълния, и Духът Божий във вид на гълъб слязъл върху кръщаващия се Господ. Чул се глас, който „Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение“.
Съществуват свидетелства, че празникът се е чествал още през II в., но до IV в. той се съединявал с Рождество Христово.
Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението си в Йорданските води Исус Христос се явил на света за обществено служение. Чрез раждането си Той се явил на света в плът.
По-късно Църквата приела да чества двете събития поотделно – на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление.
На Богоявление в църквата се извършва служба и водосвет за здраве, в който всички участват в освещаването на водата. След празничната църковна служба и литийно шествие, свещеникът хвърля Светия кръст във водата.
По традиция нечетен брой Млади мъже се хвърлят, въпреки студа и ниската температура, и изваждат кръста от водата. Смята се, че който пръв го хване ще бъде много здрав и всичко ще му спори. В миналото този, който хванел кръста, бил богато награждаван от своите съселяни.
Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая – с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве.
Смята, се че болните, ако се измият с вода от мястото, където е изваден кръста, ще оздравеят. Носи се вода и вкъщи да се поръси за здраве или да бъде лек през годината, ако се наложи. Вярва се, че, ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът - здрав.
В Югозападна България денят се нарича Мъжки водици - защото се къпят само младоженците и момченцата до 1 година. В Родопите същия ритуал се нарича хаскане по възгласа ''ха-а-с-с-а'', с който придружават повдигането до 3 пъти на този, който е къпан. От този ден нататък до Великденските заговезни започва периода на сватбите.
На този ден сгодените ергени отивали с родителите си у дома на момата, която искали да вземат, а майка им (свекървата на момата) измивала лицето й с вода и я дарявала с китка и златна пара. В Калоферско и днес на празника мъже танцуват танци в ледените води.
Традиционно на трапезата на Йордановден се слага пита, свинско, сърмички, пълнени чушки, кисело зеле, боб, вино. Жените, родили скоро, правят кравайчета и раздават на близки и комшии за здравето на детето.
