На него се явиха общо 569 души. От тях 190 няма да бъдат допуснати до втория етап, защото са получили резултат по-малко от 30 точки. Останалите 379 души продължават към устни събеседвания, които ще започнат на 10 септември 2024 г.
Съгласно правилата в първия етап кандидатите решават тест, генериран в МОН в деня на изпита, който е единен за цялата страна. Той съдържа 50 въпроса, като за всеки въпрос има три варианта за отговори, от които само един е верен и носи една точка.
На следващия етап всеки един от кандидатите трябва да представи концепция за развитие на съответната образователна институция. Заедно с нея на самия изпит ще трябва да реши и два конкретни казуса. За да се избегне субективният елемент в МОН са разработени казуси, които ще бъдат предоставени на Регионалните управления на образованието (РУО).
За вакантните позиции бяха подадени общо 776 заявления за 397 общински и държавни образователни институции.
До теста бяха допуснати 583 кандидати, от които 14 не се явиха. След писмения изпит за 87 образователни институции няма да бъде избран директор поради отпадане на кандидатите.
По новите правила изборът на директори е ориентиран не просто към намирането на администратори, а към търсене на образователни лидери, които биха допринесли за промяната в българското образование.
Новият тип конкурси измерват и умения за прилагане на нормативната уредба според спецификата на училището, индивидуалните потребности на учениците и работата с общността в съответното селище или квартал.
Всеки от конкурсите е видео заснеман, за да се гарантира публичност.
По новите правила, които МОН прие по инициатива на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков, вече бяха избрани и назначени 200 ръководители на образователни институции.
По оценка на МОН от края на 2023 г. около 600 училища бяха с временно изпълняващ длъжността ръководител или с такъв навършил години за пенсия. По тази причина поетапно се пристъпва към избор на титуляри за тези институции.
