1488 роми живеят в 27-те села в община Мездра, това става ясно от Общинската стратегия за развитие на социалните услуги в община Мездра през 2016-2020 г., приета от Общинския съвет. 766 от тях са мъже, а останалите 722 - жени. Данните са събрани от кметовете и кметските наместници на населените места. В справката липсва информация колко цигани живеят в гр. Мездра. Като относителен дял от населението на общината - 22 123 души към 1 януари т. г., делът на ромския етнос в общината е 6,7% (без гр. Мездра).
Най-много цигани според официалните данни има в Долна Кремена - 266 (53,6%). Следват Моравица - 186 (25,6%), Елисейна - 138 (35,5%), Боденец - 130 (22,1%), Крапец - 128 (39%), Горна Кремена - 120 (27,7%) и Брусен - 114 (26,5%). С висока концентрация на роми като относителен дял от населението са Ослен Криводол - 34 (43,6%), Кален - 30 (39%) и Върбешница - 67 (22,5%). В 7 села от общината нито един местен жител не се е самоопределил като циганин - това са Дърманци, Зверино, Зли дол, Игнатица, Оселна, Очин дол и Старо село.
По възрастов състав най-много са ромите в трудоспособна възраст (от 18 до 63 г.) - 885, което е повече от 59% от общия брой представители на този етнос. Непълнолетните ромчета са 474 (31%), а пенсионерите - едва 148 (около 10%). В стратегията липсват данни колко от представителите на ромското малцинство работят и колко са безработни.
По образователен ценз преобладават циганите с начално образование - 436, без образование - 422 и с основно образование - 320. С висше образование, според официалните данни, са само 9 роми.
Сред факторите, които пораждат бедността в ромските общности, в общинската стратегия за развитие на социалните услуги се посочват ранното отпадане на децата от училище, ниско образование или липса на професионална квалификация при голяма част от това малцинство, липса на трудови навици у една част от циганите, ограничени възможности за заетост, лоши битови условия, липса на достъп до здравни, социални и образователни услуги.
Като мерки и инициативи за интегриране на хора от ромските общности в неравностойно положение в стратегията са залегнали осигуряване на условия за работа на терен в ромските квартали, намаляване на дистанцията между ромската общност и здравни, образователни и други институции, повишаване на здравната култура на рисковите ромски общности и мотивиране на ромските семейства за включване в образователната система и повишаване степента на образоването сред циганското малцинство.
