Сигурно ще попитате къде са тези хора и защо не ги виждате… просто се огледайте наоколо. Техните истории вдъхновяват. Показват, че мечтите могат да се сбъднат, колкото и да е трудно това. Не ти трябват чудеса, а здрава работа и куража да рискуваш. Нужно е само да се осмелиш да опиташ, да се събудиш от апатията и безразличието, да си кажеш “Аз мога!” и наистина да го направиш.
В празничния ден – 24 май, учителите получават много пожелания, признания за труда си и то на български език. Защо ли?
Езикът - това сме ние. Чувствата ни, мислите ни съществуват дотолкова, доколкото могат да бъдат облечени с думи. Езикът е жизнена необходимост. Той е и хлябът, и солта, и виното на нашата трапеза. Езикът е пиршество за ума и сетивата. Само от труда на нашия ум зависи какво ще поднесем на масата. Езикът може да бъде и капризен като жена. Той е в състояние да промени своята дреха според мястото и времето. Вслушвайки се в него можем да чуем и кроткия шепот на нашите предци, и властния зов на наследниците ни. Езикът е не само необходимост. Той може да въплъти в себе си и много красота. Езикът може да бъде красив в грациозната лекота на стихотворения и поеми, оцелели през вековете в съкровищницата на литературата.
Пазете българската реч – ревностно и страстно, така както пазите децата си!
Честит празник, Учителю!
Красинка Николова - учител по български език и литература
