Родителите й възпитавали дъщеря си с голяма любов, разкрили й истините на християнската вяра и я просветили в Христовия закон. Параскева била още малко момиче, когато родителите й починали. Получила в наследство доста голямо богатство, но помнела наставленията на добрите си родители – да бъде скромна, смирена и милостива към всички, които имали нужда или болка. Параскева употребила богатството си за дрехи на голите, храна на гладните, за подслон на странниците и в същото време старателно разпространявала словото Божие, разказвала за Спасителя и за неговото дело в света.
Със своето благочестие предизвикала силна злоба у езичниците. Девойката се посветила изцяло себе си на Бога и на добрите дела и останала девица до края на дните си. Когато Диоклетиан предприел гонение на християните в 303 година, тя била заловена и изправена на съд. Очарован от пленителната й красота, съдията се опитал да я върне към идолопоклоничеството и да се откаже от вярата си, но тя останала непреклонна. Упорството й предизвикало гневана съдията, който заповядал да я подложат на жестоки мъчения. Изранена, едва дишаща, тя била хвърлена в тъмница.
На другия ден я видял съвсем здрава и се почудил. Нямало по нея ни следа от ужасните рани. Лицето й сияело. Изправена пред съдията, утешена, спокойна, здрава, силна, Параскева изявила желание да отиде в езическия храм. Езичниците наоколо са зарадвали, като помислили, че тя най-после се е склонила да са поклони на идолите. Всички тръгнали към капището, начело със съдията. Като влязла вътре, светицата призовала името на Христа и идолите паднали на земята.
Разгневеният съдия заповядал изповедницата да бъде жива изгорена. Поставили я сред грамаден, лумнал нашироко огън. Светицата се помолила на Бога, като си спомнила тримата момци в огнената пещ и страданието на света първомъченица Текла. Пламъците не я опалвали, а засегнали някои от езичниците, които се опитали да ги усилват.
Съдията заповядал да отсекат с меч главата на Параскева.На другия ден след блажената й кончина той внезапно загинал. Всички изтълкували ненадейната му смърт като Божие наказание заради светата девица.Тленните останки на светата великомъченица Параскева били с чест погребани от християните в нейния дом. Над гроба й ставали изцеления от всякакви болести.
