Още малка тя била сгодена за Елевсий, също така от знатен род и езичник. Като пораснала, приела християнската вяра и отказала да свърже съдбата си с идолопоклонник. Затова, когато дошло време да се омъжи, заявила на Елевсий, че ако той не повярва в Христа, комуто тя служи, да си търси друга годеница. Разгневен от нейната упоритост, баща й я предал на съд от Елевсий, който вече бил станал управител. Отначало той се зарадвал на възможността да отмъсти на отхвърлилата го годеница, но поразен отново от необикновената й красота, започнал да я моли да се свърже с него, като обещавал никога да не я принуждава да се покланя на езическите богове. Нито молбите, нито изтезанията обаче успели да накарат Юлиания да отстъпи.
Съблечена гола, привързана с въжета, тя била бита отначало със сухи жили, после я обесили за косата, тъй че кожата с косата се отделяла от главата. В същото време изтезавали тялото й с остро желязо и измъчена, едва жива я хвърлили в тъмница.
Поразен от свръхестествената сила, с която мъченицата понасяла изпитанията, превишаващи човешките сили, народът славел Бога на Юлиания, който прави чудеса. По време на страданията й повярвали 500 мъже и 130 души. Всички те веднага били посечени с меч. След това и Юлиания била обезглавена. Тялото й било погребано от християните, и над гроба й била построена църква.
Според вярванията, Юлиания привлякла към християнската вяра и света Варвара, чийто ден се чества на 4 декември.
