През 2024 г. в ЕС са регистрирани средно 113 затворници на 100 000 души население - малко повече в сравнение с 2023 г. (111).
Сред държавите с най-много затворници на 100 000 души население са Унгария (193), от Полша (191) и Латвия (187). Най-ниските нива пък се отчитат във Финландия (57), Нидерландия (67), Дания и Германия (с по 70).
България се нарежда на пето място след тях със средно 84.4 затворници на 100 000 души население, което е доста под средното за ЕС.
През 2024 г. 14 държави от ЕС са имали пренаселени затворнически килии - т.е. в затвора има повече затворници, отколкото е предвиден да побере.
Най-високото ниво на пренаселеност е отчетено в Кипър, с коефициент на заетост 227,6. Следват Словения и Франция съответно с 134,2 и 129,3. Най-ниските нива на заетост на затворите пък са регистрирани в Естония (49,9), Литва (67) и Люксембург (67,4).
У нас показателят е на ниво от около 70, което също е сред най-ниските в Европа.
През 2024 г. в ЕС 1 от всеки 18 възрастни затворници са били жени, което се равнява на 5,5% от общия брой на затворниците - почти същото ниво като през 2023 г. (5,4%).
Делът на жените в затворите варира между страните от ЕС. През 2024 г. най-висок дял е наблюдаван в Унгария (8,7%), Чехия (8,6%), Малта (8,4%) и Швеция (7,9%). Най-нисък дял пък е регистриран във Франция (3,4%), следвана от Белгия (4,1%) и България (4,3%).
През 2024 г. 1 от 5 затворници в ЕС е имал чуждо гражданство в държавата на задържане. В страните от ЕС процентът на задържаните с чуждо гражданство (21,4%) е бил малко по-висок, отколкото през 2023 г. (20,7%).
Делът на затворниците с чуждо гражданство варира между страните от ЕС. Най-висок дял е наблюдаван в Люксембург (75,8%), Кипър (54,0%) и Австрия (53%). Най-нисък дял е регистриран в Румъния (1,1%), България (3,2%) и Полша (3,7%).
