В индекса са поставени общо 180 държави от цял свят. В общата част на доклада на „Репортери без граници“ се отбелязва, че в България и в Гватемала, която е на 128-о място в класацията, съдебни дела, известни като дела-шамари, се използват срещу журналисти.
В същия раздел, в който се говори за България, се посочва и, че в Индонезия (129-о място), Сингапур (123-то място) и Тайланд (92-ро място) политическите и бизнес елити също се възползват от правна система, която не успява достатъчно да защити медиите. Тези правни злоупотреби се срещат и в сравнително високо класирани страни, като Франция (25-о място), се констатира в същия раздел на общата част на доклада.
На интерактивната карта към индекса България е оцветена с кафяво цвят, което означава, че ситуацията със свободата на медиите е дефинирана като „проблематична“ от „Репортери без граници“.
Със зелен цвят са по принцип страните, в които състоянието със свободата на медиите е добро, а в червен цвят на картата са страните, в които състоянието е много зле. В оранжево са оцветени страните, в които състоянието е трудно, а с жълто са оцветени страните, в които състоянието е задоволително.
Свободата на пресата е крехка и нестабилна в една от най-бедните и най-корумпираните страни в Европейския съюз. Малкото независими медии в България са под натиск, се отбелязва в раздела за България на доклада на „Репортери без граници“.
Телевизията и онлайн медиите са двата основни източника на новини в страна, където печатните медии постепенно губят влияние. Политическата обвързаност на членовете на Съвета за електронни медии влияе негативно върху редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на техните собственици в други регулирани сектори, се посочва в частта за България.
Сплашването на журналисти от политици и манипулирането на определени медии за политически цели са обичайна практика в България. Оттеглянето на министър-председателя Бойко Борисов доведе до дълъг период на политическа нестабилност, който намали политическия натиск върху журналистите, макар че проблемът продължава да съществува, се допълва в документа.
Общата законодателна рамка в страната осигурява минимални стандарти за защита на журналистите, в съответствие с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека и практиката на Европейския съд за правата на човека. В същото време корупцията, липсата на независимост и ниската ефективност на съдебната система често правят държавата безсилна пред нарушенията на свободата на пресата. Независимите медии и разследващите журналисти често са обект на така наречените процедури-шамари, се отбелязва в раздела за България.
Медиите са почти изцяло зависими от приходи от реклама, които до голяма степен се контролират от държавата. Разпределението на национални и европейски средства към медиите от страна на правителството е непрозрачно, което улеснява пристрастното им насочване в полза на медии, подкрепящи властта, се допълва в текста.
Разследващи журналисти, които отразяват организираната престъпност и корупцията, редовно са заплашвани. Освен това медии, специализирани в теми, свързани с малцинства, или финансирани от фондации от САЩ и Западна Европа, често се сблъскват с враждебност и кампании на омраза, се казва в текста.
Постоянните заплахи и физически нападения срещу журналисти в България — особено по време на избори — са сериозен проблем. Ефектът от това насилие, което засяга особено репортерите извън столицата, се утежнява от нивото на безнаказаност за подобни престъпления. Непропорционалната употреба на полицейска сила срещу журналисти по време на масови събития е системен проблем, се посочва в документа.
Оценката на "Репортери без граници" на медийната среда на страните по света се основава на пет основни критерия: икономически, правен, социален, политически и сигурност на журналистите. Въз основа на тези критерии общата оценка на България е 60,28. /БТА
