Показателят включва хора, попадащи в поне една от трите ситуации - в риск от бедност след получаване на социални помощи, изправени пред тежки материални и социални лишения или живеещи в домакинство с много ниска интензивност на заетост. Най-разпространената причина за бедност и социална изолация се оказва първата - бедност след социална помощ.
При неравенството в доходите България също води - групата на най-богатите 20% от населението печели 7 пъти повече от тази на най-бедните 20%. Със съвсем малка разлика ни следват Латвия и Литва, след което има рязък спад и държавите са около средната стойност стойност за ЕС - 4,6 пъти разлика. Чехия, Полша и Словения отново са с добър показател - под 4 пъти, а пред тях на най-положителни нива се нареждат Словакия и Белгия. В Гърция разривът между бедни и богати е около 5 пъти, а в Румъния - около 4.
С невъзможност да посрещнат неочакван разход се сблъскват 42,4% от българите, което ни нарежда трети в ЕС. Гърция(50,5%), Латвия (43,7%) и Литва (41,1%) също са с лош показател на фона на средния за ЕС от 29,2%. По-добре се представят Чехия, Полша, Словения и Словакия, където по-малко хора срещат финансово ограничение в сравнение със средната европейска стойност. В Хърватия и Унгария малко над 30% с в такова положение, а най-малко са в Нидерландия - 15,3%.
Трети сме и по невъзможност да си позволим една почивка на година за седмица - 39,1% не могат да заделят средства за това. С още по-висок дял са Гърция и Румъния, а на едно ниво с нас е Унгария. В Съюза средно 27,5% се лишават. На около или по-нисък дял отново се радва населението на Чехия, Полша, Словакия и Словения, а най-нисък е този в Нидерландия, Швеция и Люксембург.
За сметка на това България е успяла да свали нивата на безработица и се класира чак 24-та по този показател - с незаетост под средната за ЕС.
