В българската народна култура празникът е свързан с представата, че на този ден долитат лястовиците и кукувиците, за да донесат пролетта. Ако закука кукувица, човекът трябва да пипне джоба с парите, защото се смята, че „както те закука кукувицата, така ще ти върви през годината”.
Един от най-разпространените ритуали е свързан с поверието, че на Благовещение всички змии и гущери се събуждат от зимния си сън и излизат от скривалищата си. Затова през деня жените трябва да изчистят дома и двора си, а когато метат, събират боклука отвън навътре и не го изнасят от дома. След това запалват огън и го изгарят. Този огън се прескача три пъти с думите „Бягайте змии, смокове, гущери, бълхи и жаби, че дядо Благовец иде с железния топуз!”, след което пепелта се разпръсва за плодородие.
Хората вярвали, че тогава небето и земята се отварят и там, където се види синьо сияние има заровено имане (благо), затова много иманяри ходят в нощта срещу Благовец да търсят заровени съкровища.
По това, какво е времето на 25 март се съдело каква ще е годината, но дори и да бъде лошо хората трябва да мислят, и говорят само благи неща. Смятало се, че каквото правиш на този ден, това ще правиш през цялата година. Всичко, което се прави е добро и благо, ще има хубав край. Посадено на този ден дърво ще дава плодове. На някои места садели пипера на Благовещение, за да не е лют, краставиците да не горчат. Пчеларите пускат на този ден пчелите от кошерите, „за да им е благ медът”.
Вярвало се, че раните зарастват по-лесно и болят по-малко на Благовец, затова тогава пробивали ушите на малките момиченца. Самото слагане на обици също има магичен характер – поставянето на благороден метал на ушите предпазвало децата от зли сили.
Момците трябвало да внимават и да не излизат от селото, за да не ги примами някоя самодива. Самодивите умеели да омайват с нежни песни и танци, и така да си намират съпрузи, които използвали само за любов, на които след това „изпивали” мъжката сила и изоставяли. Самодивите се прибират на така наречения ден – Секновенье – 29 август.
На трапезата за първи път в годината се слагат пролетни зеленчуци като лапад, спанак, коприва. Оттам идва и приказката „да се хванем за зелено”.
Всеки трябвало да облече от сутринта нови дрехи и да сложи метални и книжни пари по джобовете си. Съществува поверие, че всеки трябва да пипне хляб или пара, за да е сит и богат през годината.
