Иван Балабанов завършва Висшето училище за световна търговия във Виена, след което получава юридическо образование в Женева (1910 г.). След смъртта на баща си Тодор Балабанов наследява неговите предприятия, някои от които преобразува в акционерни дружества с участието на италиански и полски капитали.
В периода между двете световни войни той е един от най-крупните индустриалци у нас, главен акционер в редица търговски и застрахователни компании, като АД „Българска горска индустрия” (експлоатираща горите около Рилския манастир), „България”, „Комисионария”, „Строител” и „Твърдица” - София, „Арда” - Харманли; собственик на книжно-мукавена фабрика и дъскорезница между село Бараково и гара Кочериново; шеф на българския филиал на италианския концерн „Монтекатини” и вицепрезидент на „Banka commerciale di Milano” у нас .
През периода 1917-1920 г. построява един от символите на София - хотел "Империал" в София, на ъгъла на улиците "Съборна“ и "Леге" срещу Aрхеологическия музей. През 1927-1929 г. построява в Мездра памукотекстилната фабрика "Бахава", а през 1935-1936 г. - водно електрическа централа край село Брусен, които през 1947 г. са национализирани. Председател на Съюза на българските индустриалци (1912-1944 г.).
Неизброими са даренията, направени от сем. Балабанови във Враца, София, Мездра и други селища на страната. В памет на своя баща през периода 1925-1929 г. Иван Балабанов, неговата майка Елена и сестра му Зорка даряват над 3 млн. тогавашни лева за построяването на прогимназията в Мездра, която до 9.IX.1944 г. носи името "Тодор Балабанов" (сега Основно училище "Христо Ботев").
В началото на 30-те години на XX век сем. Балабанови стават основни дарители (повече от 13 млн. лв. в пари и материали) за въздигането на православен храм в железничарското селище - църквата "Св. Георги Победоносец”, която е официално открита на 8 май (Томина неделя) 1932 г.
В началото на 40-те години на миналия век Иван Балабанов предоставя за нуждите на Община Мездра сградата, която дотогава се ползва под наем от местното Селско общинско управление; дарява значителни средства и за направата на Дом-паметник Читалище "Просвета" в общинския център.
Сем. Балабанови подпомагат финансово построяването и издръжката на множество други училища, читалища, църкви и манастири, между които са изграждането на сегашната сграда на Читалище "Развитие" във Враца (имот от 1200 кв. м., оценен на около 1 млн. лв.) и туристическата хижа в града под Околчица.
За своята общественополезна дейност през 1938 г. Иван Балабанов е обявен за почетен гражданин на Враца, а през 1943 г. и 1946 г. (от отечественофронтовския комитет!) - два пъти за почетен гражданин на Мездра.
"Общинскиятъ съветъ е решил да провъзгласи благодетеля Иванъ. Т. Балабановъ за почетен гражданинъ на Мездра и да именува един булевард на негово име, свидетелства през 1943 г. излизащия по онова време вестник „Искърски фаръ”. Както се знае, Балабановъ е направиль въ разни времена дарения за обществени цели”.
Носител е също на Народен орден "За гражданска заслуга" - IV степен (1929 г.).
След Деветосептемврийския преврат 1944 г. Иван Балабанов емигрира през 1948 г. с най-малката си дъщеря Бистра в Австралия. Впоследствие се установява в Милано, Италия, където умира през 1969 г. на 82-годишна възраст.
