"Славно време беше тогава! Разходките и райски хубавите околности, веселбите на младостта не ми оставяха време за съзерцателна беседа с музите… Но пак пишех понякога. Една случка в двора на съседа ми ме накара да хвана перото и да напиша хумористическата поема „Моята съседка Гмитра“; една съдба, която ми се случи да разгледвам, ми даде материя за поемата "Грамада", пише в спомените си младият съдия.
"В съда се занимавах с членовете на „съдебните правила“ и на турския наказателен закон, а вън от него поетизирах, мечтаех, любех слънцето, свободата и горите. А каква чудна природа тука! Каква красота в това непознато райче. В свободни от занятие дни правех на кон радостни излети с млада дружина берковчани, с доктора и с управителя из гъстите букови лесове, що обличат полите и хълбоците на Стара планина, упоен от шума на кристалните планински потоци, от дъхът на тревите и цветята, от младостта си и от всичко, от всичко… При един излет на величествения Ком видях като на длан цяла Западна България и Източна Сърбия. Ширине безкрайно, простори необятни, въздух, небеса… Не, никога няма да се изличат приятните спомени.”
Къщата музей "Иван Вазов" в Берковица е мястото, където Патриархът на българската литература създава поемата "Грамада", разказът "Белимелецът", повестта "Митрофан и Дормидолски" и др.
През 1957 г. къщата, в която е живял Иван Вазов докато е председател на Окръжния съд в Берковица, е обявена за къща музей, а през 1964 г. и за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение.
Източник: novinitem.com
