Пръжките за качамака са джумерки във Великотърновско, Сливенско, Русенско, Шуменско, Силистренско, Прилепско и в голяма част от Вардарска Македония. Тук има едни и същи наименования и на изток, и на запад, което говори за единство на българската езикова територия. Цикариди са в Дедеагачко, Солунско, около Сливенско.
Институтът за български език на БАН в момента изработва интерактивна диалектна кулинарна карта. Прави я екип от учени, ръководен от доц. Ана Кочева. Проектът е финансиран от фонд “Научни изследвания” към Министерството на образованието и науката.
“Това е отколешна наша идея. Тя е свързана до голяма степен с досегашната ни работа, защото цялата Секция за българска диалектология и лингвистична география работи и върху Български диалектен кулинарен речник. Наш екип преди години създаде друга една интерактивна карта на диалектите от целия езиков континуум: Мизия, Тракия и Македония - това е историко-географското ни землище. Както е известно, държавните и езиковите граници не съвпадат, затова, когато правим нашите проучвания, ние винаги имаме предвид и българските диалекти в Северна Добруджа (днес в Румъния), в Поморавието и Западните покрайнини (днес в Сърбия), македонските български говори във Вардарска Македония (днес в Република Северна Македония) и в Егейска Македония (днес в Гърция), както и в Източна Тракия (днес в Гърция и Турция)", обясни доц. Кочева.
Кулинарната карта ще включва аудио, видео и снимки. Всички населени места, които посетят учените, ще бъдат отразени на картата и с едно кликване ще оживяват хора от различните краища, които по свой начин ще разказват своите рецепти. Ще има пояснение и от лингвистично, и от кулинарно естество. Картата ще заработи на сайта на Института за български език при БАН.
“Няма да се чака крайният срок, който е 3 години. Ще започнем да качваме видеото и звуците, които са обработени, през есента и поетапно ще попълваме останалата информация от другите експедиции”, обясни диалектологът.
Настоящата карта няма аналог. Ще бъде представена традиционната българска кухня върху цялата наша езикова територия с характерните особености на българските диалекти днес. Учените правят експедиции, за да чуят различните рецепти на различните диалекти. Освен това обаче ще хвърля поглед и върху гозбите на българите и в големите исторически диаспори - Банат, Бесарабия.
“Искаме, разбира се, да установим дали и какво все още е съхранено от старите, традиционни български храни. Едно такова кулинарно райониране в лингвистичен аспект ще допринесе много за изследване не само на българската кулинарна терминология, но и, надяваме се, за възстановяване на производството на автентични български ястия и напитки”, обяснява доц. Кочева.
Всяка една говорна област ще бъде представена от различен брой селища според диалектните особености, както и на локалната кухня. В Родопите, както и в Пиринския край и в Тракия ще са вероятно повече, отколкото в Добруджа, защото говорите са по-разнообразни. Учените са категорични, че няма да дискриминират нито един регион, а се водят единствено от езиковедски съображения.
Източник: dnes.bg
