През последните дни България е обхваната от продължителни горещини. На места температурите достигат и надхвърлят 40 градуса. Казваме, че времето е екстремно горещо, като тази квалификация отразява масовото усещане на хората за трудна поносимост на горещините. Мярка за това е температурата на усещане.

В НИМХ температурата на усещане се определя с помощта на числен модел на топлинен баланс на човек, поставен в естествени атмосферни условия на открито. Усещането зависи от морфологичните параметри на човека – възраст, пол, ръст, тегло и други. За общи цели в информационната система на НИМХ те са фиксирани – 35-годишен мъж, висок 1,75 метра, с тегло 75 килограма, в добро здраве.

Температурата на усещане зависи и от извършваната работа. За общи цели се приема, че човекът ходи пеша със скорост 4 километра в час. Приема се, че вятърът духа отстрани на посоката на движение. Облеклото се адаптира така, че да се постигне топлинен комфорт. За изчисленията се използват: температура и относителна влажност на въздуха, скорост на вятъра, слънчева радиация и др.

С помощта на физиологични изследвания са определени класове на топлинен комфорт/дискомфорт. При топло време усещането е пряко свързано с механизма на самоохлаждане на човешкото тяло чрез потене. При температура на усещане под 38 градуса процесът на самоохлаждане чрез потене е достатъчен за постигане на топлинен комфорт.

Казва се, че времето е топло, много топло или горещо в зависимост от степента на покритост на тялото с пот.

При температура на усещане над 38 градуса механизмът на самоохлаждане чрез потене е недостатъчен и вече има риск от топлинен удар при продължителен престой на открито. В отделна таблица на Интернет страницата на института има обяснение и за препоръчителната степен на обличане, която е мярка за степента на топлоизолация, осигурявана от дрехите, за да се постигне топлинен комфорт. Тя има по-голямо значение при зимни условия.

Температурата на усещане е сложна функция на параметрите на времето.

По данни от синоптичните станции на НИМХ към 12:00 ч. на 18 юли 2024 г. температурата на въздуха в Карнобат е 37 градуса, относителната влажност – 22 процента, скоростта на вятъра е 5 метра в секунда, и е безоблачно. Температурата на усещане би могла да е по-висока, но всъщност се оказва, че също е 37 градуса.

Механизмът на самоохлаждане чрез потене е улеснен от ниската относителна влажност – потта се изпарява бързо, и от вятъра, което води до охлаждане. В Оряхово обаче при по-ниска температура на въздуха – 34 градуса, но по-висока относителна влажност – 50 процента, с безветрие и безоблачно време, температурата на усещане е 45 градуса – екстремно горещо време. Възможен е топлинен удар при престой на открито. Причината е, че високата относителна влажност в близост до река Дунав и липсата на вятър затрудняват изпарението на потта и самоохлаждането.

В рубриката „Краткосрочни прогнози“ се публикуват и прогностични карти на условията на топлинен комфорт към 6:00 ч. – около най-студеното за денонощието време, и към 15:00 ч. – около най-топлото за денонощието време, за следващите три дни, на базата на прогнозите от числения атмосферен модел на НИМХ.

В прогнозата за сутринта на 20 юли усещането на места в низините се очаква да бъде за много топло време. Това са условия на тропическа нощ, което допълнително усилва топлинния стрес и с натрупване на броя последователни горещи дни влошава качеството на живот, пишат от НИМХ.

Тези данни се използват в НИМХ за автоматично захранване на системата за издаване на кодове за опасно време по области и общини. По този начин дежурният прогнозист има възможност да определи обективно обосновано ниво на опасност за високи или ниски температури – цветен код по системата "Метеоаларм''.

Натрупването на топлинен стрес след продължителните жеги от последните дни в България е една от причините за достигане на максимална степен на опасност – червен код в почти цялата страна.