Родена на 19 март 1928 г. в София в семейството на Лазар и Ефросина Янко, преселници от Албания у нас през 20-те години на XX век, Лика завършва френския католически колеж "Сент Жозеф" в столицата (1935-1946), след което следва живопис в Художествената академия в класа на проф. Илия Петров. Другият преподавател, който оказва влияние при оформянето й като творец, е проф. Дечко Узунов, макар че самата художничка признава за свой духовен учител единствено Винсент ван Гог.
При дипломирането си през 1952 г. обаче получава оценка “Среден”, тъй като работите й не отговарят "на изискванията на времето", т. е. на господстващия тогава социалистически реализъм. Това не пречупва самобитната авторка, защото за нея четворката означава посредственост, а петицата - "склероза", академизъм.
Още един показателен факт от биографията на Лика Янко: първата й самостоятелна изложба, която е открита през януари 1967 г в столичната галерия на ул. "Шипка” 6, преждевременно е закрита от цензорите в Съюза на българските художници само няколко дни след нейното откриване. Младата художничка е обвинена във "формализъм", "авангардизъм" и "недисциплинираност", забраняват й дори да излага. Това я маргинализира за дълъг период от време от арт сцената, оцелява благодарение на откупки от чуждестранни дипломати.
Чак през 1981 г. е поканена лично от Людмила Живкова да направи нова изложба, която предизвиква небивал интерес. През 1989 г. получава "Наградата на София", а през 90-те години на миналия век участва в колективни експозиции във Виена, Берлин и Париж, гостува в частни галерии в София, Варна и Балчик. През 1999 г. Американският биографичен институт я номинира за "Жена на годината" заради "цялостните й постижения и принос в обществото".
В картините на Лика Янко преобладава белият цвят, защото според художничката това е цветът на Бога. В тях тя често инкрустира мъниста, копчета, конопени въжета, гайки, стъкълца, камъчета.
Малко преди да почине от пневмония на 22 юни 2001 г. Янко завещава на Софийската градска художествена галерия 80 свои платна. През 2004 г. при реставрирането на една от творбите - "Натюрморт”, се оказва, че на гърба й е нарисувана още една картина, озаглавена "Купа сено". В десния й долен ъгъл имало етикет с името на авторката, под който специалистите откриват надпис на латиница: Zverin, 1948. Според една от племенничките на Лика, която е изпълнител на завещанието й, става дума за село Зверино в Искърското дефиле, където навремето родителите на Янко имали къща и тя пребивавала тук през студентските си години.
В единственото си интервю, дадено приживе, Лика Янко споделя: "Природата е тази, която ме привлича, тя ме учи като се докосвам до морето, до пясъка, до планините, да виждам силата на Вселената, да разбирам сложните връзки между хората и предметите, между постиженията на науката и природата. Научих се да гледам философски на всичко. Това ме прави по-устойчива. Чрез колажите си го предавам на всеки, който гледа моите картини. Тук е мястото да кажа за необходимостта от достигане на спойка между съдържанието, лаконичната форма и изпълненото със символи, рисунки и колажи от конвенционални предмети платно.
Чрез природата усетих Вселената, намерих философския поглед към духовността. Човек трябва да разбере болката, да се опре на съвестта, за да намери превъзходството, съдържащо се в различните реалности. Мисля че, произведенията на всеки творец са резултат от неговата същност. Това означава, че художникът трябва да е искрен в изкуството си. Винаги чувствам нарисуваното като живот, като общуване и духовно извисяване. За мен са важни честността и милосърдието, ето защо гледам да ги изразя, за да мога да издигна духа на човека."
