Самият епиграфски паметник е изработен от висококачествен мрамор и датира във втората половина на I в. Той е най-ранният, открит при археологически разкопки, в Северозападна България. За разчитането му помогна утвърденият специалист по епиграфика Николай Шаранков.
По намерения каменен къс се разчита една тъжна история. Високопоставен римлянин, служил цели 44 години в армията (при нормална служба от 25 години), е погребан от своя роб, тъй като не създал семейство. В знак на признателност освободеният роб издигнал на гроба му паметник, част от който попаднал в ръцете на археолозите, които сглобяват пъзела на историята.
Според разчитането на първия, частично запазен, ред от надписа, починалият е заемал длъжността имагинифер, тоест носител на образа на императора. Такава длъжност е имало в римските легиони и обикновено е заемана от заслужили военни удостоени с високата чест – нещо като знаменосците на по-късните военни подразделения.
По-сложен е въпросът с тълкуването на втория ред от надписа. В него се разчита длъжността декурион. Декурионите обикновено се смятат за офицери от римската кавалерия. Присъствието на такъв офицер в Алмус е обяснимо, тъй като през миналата 2019 година тук бе разкрита и военна барака (контуберниум) на кавалерийска част, която се датира в същото време.
Декуриони обаче са и градски управители и членовете на градските съвети. Те са били влиятелни политически фигури на регионално ниво. Отговаряли са за обществените поръчки, религиозните ритуали, забавленията и поддържането на реда. Вероятно най-важното им задължение към имперското правителство е било да надзирават събирането на местните данъци. Цивилната длъжност декурион е изпълнявана и от управители на селища, които нямат официален градски статут по онова време, какъвто, ако приемем втората хипотеза, е случаят с Алмус.
На петия ред от надписа е изписано името на посветителя – Амарантус. Името е с гръцки произход и се превежда като неумиращ. Обикновено такива имена са носили робите през тази епоха. По правило посвещенията на починалите се правят от техните съпруги или наследници. Вероятно служилият 44 години по лагери и бойни полета знатен римски гражданин не е успял да създаде семейство и е завещал цялото си имущество на свой освободен роб. В знак на благодарност, пък освобожденецът издигнал надгробното посвещение, достигнало до нас след почти двадесет века.
Ценната находка ще бъде предложена за включване в традиционната изложба на най-важните археологически открития през 2020 г., която ще се открие в Националния археологически институт с музей при БАН през февруари следващата година.
