Името Архангел Михаил означава "Кой е като Бога", и е символ на доброто, на справедливостта и светлината. Той е пръв из първоангелите - вожд (архистратиг) на безплътните сили, служещи както на Бога, тъй и на човеците като техни пазители, и враг на духовете на тъмнината. Носител е на силата, която облагородява, затова в иконите е изобразен с копие в ръка, а с краката си тъпче дявола.
В църковния и народния български календар Архангеловден е най-големият есенен празник след Димитровден. Църквата е определила този ден за празник в чест на светите ангели и най-вече на св. архистратиг Михаил, когото смята за вожд на небесните сили в борбата им срещу духовете на мрака и злото.
Архангел Михаил е възприеман като ангел на смъртта заради ролята му да взима душата на умиращия, затова го наричат още "Душевадник" и "Вадидушник" и е изобразяван като победител над дявола, прострян в краката му, към който е насочил копие или меч.
Народният фолклор го представя като красив, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек. Макар да е натоварен с тежка задача, народните вярвания представят светията като състрадателен и справедлив - смята се, че е глух, за да не чува жалбите на осиротелите. Казват, че ако мъртвият си отива с усмивка, значи свети Рангел му е дал ябълка, а ако умира в конвулсии, светията му е дал да изпие горчива чаша.
Архангел Михаил се чества с празнична трапеза, както и с курбани, родови и семейни служби, събори и общоселски празници. Обикновено се жертва мъжко животно - овен или шиле, чиито глава и крайници се варят цели и след това се кадят с тамян.
Жените приготвят и раздават помежду си специален обреден хляб, наричан "Рангелов" хляб, който е идентичен с традиционните хлябове за погребение в двете си разновидности - боговица и рангелово блюдо.
Обредният хляб в чест на светеца се разчупва над главата на най-възрастния мъж в къщата, а след това той полива хляба с вино и измолва светците за благословия с думите “Свети Архангеле, свето Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме Ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!”. Обичай било и да се раздава жито, като всеки го поемал с две ръце и изричал: “Колкото зърна, толкова купи и здраве”.
Традиционно на трапезата ни за Архангеловден присъстват ястия с овнешко, шилешко, пилешко – гювечи, ябълки и други сезонни плодове, жито, фасул, овнешка пастърма, червено винце и, разбира се, обредната пита.
След Архангеловден българския народ вярвал, че започват „Мратинци“, „Вълчите празници“. Подобно на предшестващия „Мишкин ден“, се спазвали обичаи, които предпазват хората от злини.
На този ден своя професионален празник отбелязва и българската полиция. За първи път той е честван на 21 ноември 1924 г. (св. Архангел Михаил по стар стил). Традицията за честването на празника на този ден е прекъсната след 1944 г. и възобновена отново през 1994 г.
