В църковния календар Задушниците са винаги в събота – денят, който църквата е отредила за ден на покойните. През годината са отредени три – Голяма (Месопустна), Черешова и Архангелова задушница. Голямата Задушница се пада ден преди Месни заговезни, Черешовата след Спасовден, а Архангеловата – в съботата преди Архангеловден.
Архангелова задушница се нарича още Рангелова, Голяма задушница, Хрангеловото одуше. Тя предхожда големия празник на Свети Архангел Михаил, намира своето основание в християнското вярване за възкресението на мъртвите и напомня за грижите на божиите ангели за покойниците. Специално е посветена и на загиналите воини, затова някъде се нарича и „мъжка задушница“.
На Архангелова задушница се раздават жито, хляб, вино, сладкиши, бонбони, плодове и други храни. Житото символизира възкресението, хлябът и виното - за помен на Христовата жертва.
Както при другите задушници, на този ден се правят общи трапези. Архангеловата е последната за годината, затова на общата трапеза по обичай се поставят седем различни ястия (между които любими на починалия), за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости.
Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива, не се пие и споменаваме починалите с думите "Бог да прости".
Старите хора казват, че видиш ли мушица или пеперудка да жужи около тебе на този ден, значи душата на покойника е дошла.
Във всеки православен храм се отслужва панихида за всички починали, както и на загиналите български войни.
На този ден не се работи, не се пере, не се върши никаква домакинска работа.
Значението на Задушница е голямо. Поменът, който се прави, е и възпоменание на живите за починалия, че не е забравен. Според богослови това е връзката между земната и небесната Църква.
