Танцовият ансамбъл замина с вълнение в гр. Дева, защото той е свързан с историята на този край. В него са се заселили през 1711-1712 г. български католици, избягали след погрома на Чипровското въстание. Според историческите данни тези 51 семейства и трима францискански монаси са били от Чипровци, Железна, Копиловци и Клисурица. Те създали свой квартал, наричан "търговски", защото това бил основният поминък на преселниците. Тяхното влияние върху местните дела станало причина да наричат Дева „българския град”, въпреки че колонията е наброявала не повече от 71 семейства през 1721 г.
Българите получават царски привилегии от австрийската корона и разрешение за придобиването на земя и недвижимо имущество. С общи средства и усилия те построяват францискански манастир, известен като българския манастир. В неговия двор до ден днешен се намира статуята на Дева Мария, пренесена от родината им.
През 1738 г. мнозина от българите са поразени от чумната епидемия. Останалите постепенното били асимилирани от други етнически общности в Трансилвания. Към края на 19 век българският етнически елемент в града съвсем изчезнал.
