- В нашия театър си „летял” много години. Имаш около 25 големи, хубави роли, които си изиграл по най-добрия начин.
- О, толкова ли станаха, доста добра бройка за малко повече от половин век живот. Благодаря ти за оценката, ще те черпя един обяд.Радвал съм се на всяка една от тях, щастлив съм, че продължавам да съм здрав и благодаря на Бога, че имам възможността да играя на сцената. А, знаеш ли, че има някои с по 100 и нагоре роли, те сигурно са живели по 300 години, ама знае ли човек, с днешната медицина всичко е възможно.
- На какво днес да кажем „стига” ?
Ами, май на много неща, и не само днес, трябва най-вече да кажем „стига” на страха, на мрежата от зависимости, в които непрекъснато ни оплитат, на завистта, на неосъзнатата алчност и злоба. Повече да се уважаваме, да зачитаме свободата и достойнството на другия и ако е възможно, понеже човека е социално животно, да се радваме и смеем повече заедно, това ще ни направи по-добри. Да го живеем този живот някак си заедно и от към светлата му страна и то тук и сега, защото в него втори опит и поправителен няма. Човек, ако се смее искрено поне 5 минути на ден живее по-дълго. И това мама му стара е ясно на всеки, ама айде де!
- Е, дойдохме си на думата. Днес е първи април и хайде да поведем разговора към настроението, към смеха и шегата.
- Сега знам, че ти ще се опиташ да ме избъзикаш за една реклама за вдигането на самолета, нали? Беше реклама, която създава настроение, пък и ролята на пилот си ми заспа? А и доста "Трибестан" се продаде тогава. Виж как пак се разсмяхме заедно. Няма да пропусна обаче да спомена, че преди дни мина световния ден на театъра. Всяка година един изявен театрал отправя послание от името на европейските артисти. Тази година честта имаше Саймън Макбърни от Великобритания. Той каза: „Във време, в което връзките, създавани от дипломацията и политиката са толкова къси и крехки, слабият, но често стигащ далеч обхват на изкуството трябва да поеме отговорността да държи човешката общност заедно". Това е много смислено. Напоследък много се говори, че технологиите и машините изместват човека, само, че да имат да вземат, нищо не може да измести и замени човешката духовност и културно напластяване в главите на хората по света в тяхната заедност.
- Харесвам думите „заедно” и „заедност”.
- И аз ги харесвам. Убеден съм, че когато двама души умеят заедно да се смеят чрез езика на изкуството, те наистина са заедно. Професията ме научи, че публиката, хората дошли в театралната зала, никога не трябва да бъдат подценявани . Ние в театъра се опитваме да вземем една ситуация от истинския живота, да я вкараме в паралелната реалност на сцената, да я нажежим до точката на кипене и заедно с публиката да я изследваме и разнищтваме троха по троха. Нали разбираш колко важна и необходима е в този процес ролята на публиката, защото представлението се случва не другаде, а в главата на негово величество зрителя. И то подчертавам само при положение, че се задейства на 100% актьорското творчество на сцената като краен проводник на драматургични идеи и режисьорски решения, това отключва зрителското въображение и фантазия. Така мисля аз.
И да си дойдем на думата, когато всичко това е възможно чрез езика на смеха, много по-бързо падат бариерите, недоверието и заедно потегляме в желаната от нас посока. Ако можеш да накараш един човек да се смее, това означава, че той вече е в твоята лодка. Една истина казана през смях се възприема по-лесно, дори и да е малко неприятна, а в театъра обикновено истината е такава. Има една дума казва се „доза”, в нея са затворени всички ключове и тайни. Това е положението.
- Да поговорим за комедията
Труден жанр е комедията, не е лъжица за всяка уста. Голямо изпитание и за артисти и за режисьори. Винаги стои въпросът, дали си в правилната посока и на верния път. Нещо като получилия се виц, На място и навреме казан по подходящия начин. Ние театралите обаче, не бива никога да забравяме, че театърът е духовно място, а не локал за леки забавления. Комедията изисква особени артистични качества и умения. Някои от, които са просто даденост. Без развинтена фантазия и лудост във въображението, просто забрави. Бърз ум, остро и режещо чувство за хумор, усет за ирония, самоирония и т.н. Просто нюх да улавяш и направляваш въздуха и енергията в залата. Да водиш публиката за носа не е лесна работа, тя обича това, но трябва да станеш нейния човек, да ти вярва и да те заобича, ей тука е разковничето. В този маратон трябва да си винаги една крачка напред, миг разсейване, отпускане и губиш състезанието.
Човек обича играта, тя е заложена в самия него и непрекъснато играе, дори без да го съзнава. Ето и ти сега играеш пред мен, но не се усещаш, аз също. Само погледни децата какво правят и всичко се изяснява. Хората затова идват в театъра, те знаят, че не отиват нито във Верона или Венеция, нито в Илирия, а точно в театъра, за да отпътуват на едно друго място. Да останат доброволно два часа в магичната тишина, наречена театър. Колегата Лорънс Оливие, може би най-големия шекспиров артист на световната сцена, казваше: „Аз ги лъжа от сцената, а те ми ръкопляскат от салона и колкото по-добре го правя, те толкова повече ми ръкопляскат.” Това изчерпва всичко.
- Ще ти призная, че още не съм гледала „Търговци на презервативи” в което играеш
Е, трябва да го гледаш, може и да се посмееш, пък и още нещо. Това е велик текст на Ханох Левин, поставен на наша сцена от Борислав Чакринов.И колкото повече време минава, толкова повече се убеждавам в това. Играем пет човека, но главно теглим аз, Руми Мерджанска и Борето Борисов. Няма да разказвам подробности, смееш се и плачеш едновременно, като в самия живот. Който иска да дойде и да я гледа, играем я вече шеста година.
- Е ясно стана, че комедия се играе трудно , а пък как се пише комедия, дори не ми се мисли.
А, аз това не знам, но явно не е толкова трудно, ако питаш Чаплин. „Дай ми парк, полицай, красиво момиче и другото е моя работа” – казва той, но аз друг такъв гении не познавам. Ха ха ха, не е ли така, особено за полицая.
- А ти обичаш ли да се шегуваш?
Ами какво да ти кажа, чувството за хумор е като шило в торба. Или го имаш или го нямаш, ако нямаш си е пълна трагедия, човек без профил. Правя опити разбира се, то някак само излиза, не можеш да го задържиш, казват, че мойто е малко по-особено и язвително и често поради тази причина съм недолюбван, Забелязал съм, че най-често се впрягат и взимат на сериозно хората с комплекси и без чувство за хумор, но това си е техен проблем, обещавам да се поправя, само, че кога, не знам. Ха ха ха. Но то си е така, човек стига да може е възможно от всяка ситуация да извлича смешното и да се шегува. Носи се един анегдот за Теди Москов когато поставял в Германия пиеса, немските артисти му казали, че изискванията му към тях саголеми, а пък те нямали чак такова чувство за хумор. Теди отговорил- „Е, как да нямате? Ами първата световна шега, ами втората световна шега…” та така..
Но, да се върнем към нашето „стига” с което започнахме. Стига сме си броили годинки, стотинки и какво ли още не с тъпо отчаяние и самосъжаление, чисто губене на време. Нали знаеш, тези които обичат добрият климат отиват в Рая, а тези, които избират добрата компания в Ада. Така, че като си представя какъв купон ни чака един ден…. Абе, важното е да сме живи и здрави и всеки със своя купон! Нищо лично, смей се повече и вярвай в доброто. Вярвай! Честит първи април и отивай да преметнеш някого, днес ни е простено, да се посмееме малко заедно! Чао! Поздрави на всички ваши читатели! Бъдете здрави, усмихнати и добри!
