Денят е известен още и като Анино/Янино зачатие, защото това е денят, в който е зачената Дева Мария.
Според Библията Анна и Йоаким вече били на възраст, но все още нямали деца. Йоаким отишъл в планината, молил се и постил 40 дни да се случи чудо. А Анна през това време била в Назарет и оплаквала съдбата си.
По едно и също време се явил ангел и на двамата и ги възвестил, че ще станал родители на благословено дете. Мария трябвало да го нарекат и да я обрекат в служба на Бога, защото съдбата й е знаменита. Те с радост се съгласили и скоро се появила Дева Мария. Тя живяла с тях 3 години, след което била въведена в храма в Йеруалим, когато отбелязваме Въведение Богородично, Денят на християнското семейство и младеж.
Анна е канонизирана късно, през 19-ти век, но в народното съзнание нейният образ има дълбоки корени. Смята се за закрилница на семейството, майчинството, родилките и бездетните жени.
Затова на този ден се слагали да мътят кокошките - ще се излюпят всички яйца. Не се предяло вълна, за да се родят всички агънца живи. Раздавало се жито за берекет, а младите жени и бременните не трябвало да вършат къщна работа, за да родят лесно.
Но св. Анна е натоварена с много повече символика. По стар стил св. Анна се пада на 22 декември, денят на зимното слънцестоене. Нощта срещу празника е най-дългата нощ от годината. Подобно на Еньовден, когато трае най-дългият ден заради лятното слънцестоене, и този ден е изпълнен с много мистика.
Момите се събирали още по светло по домовете и пазели дома от магии. След залез слънце никой не излизал, особено мъжете, да не ги омаят самодивите. Плътно се затваряли помещенията на добитъка, да не „пощръклее”. Направените през нощта зли магии хващали и трябвало да се пазим от тях. Бродели вещици, врачки и демони. На някои места мъжете палели говежди тор пред вратата, да предпазят дома от магията и уроките.
Освен Игнажден, и св. Анна е ден, в който се гадае с „полазник” – първият човек, който прекрачи прага. Ако е мъж, ще се раждат повече мъжки животни. Ако е добър и здрав човек – такава ще е и годината.
Нощта, предхождаща този празничен ден, в който се почита светицата, според народните вярвания е нощ, в която сме податливи на заклинания, прокоби и магии.
Древните езически легенди разкриват, че в навечерието на 8-ми срещу 9-ти декември магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Затова стопаните трябва да палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки.
За да прогонят злите духове и сили, момите трябва да посадят пшеница в гърне и да потопят клонки от вишна или ябълка във вода и ги оставят край огнището. Ако до Нова Година пшеницата поникне и клонките се разлистят, момата ще се омъжи през следващата година, и то за добър момък, вярвали хората в миналото.
Поверията твърдят, че в тази нощ черните магии „хващат“.
Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.
Източник: hera.bg
