Известни личности в историята на журналистиката са: Даниел Дефо, творил още през XVIII век, и след него Чарлз Дикенс, Ридиърд Киплинг, Ърнест Хемингуей, а за България - Христо Ботев, Захари Стоянов. Доста от най-известните имена в историята на ХХ век също са се занимавали с журналистика. Примери са Уинстън Чърчил, Джордж Оруел, Ричард Никсън.
През 1993 г. Генералната асамблея на ООН приема резолюция, с която 3 май е обявен за Световен ден за свободата на пресата, който се отбелязва всяка година на специална конференция под патронажа на ЮНЕСКО.
Свободата на печата е конституционна гаранция на независимото функциониране на средствата за масова информация в отделно взета страна. Свободата на печата е част от свободата на информацията и за първи път се споменава във френската Декларация за правата на човека и гражданина от 1789 година.
Цензурата на книги е документирана още през 411 г. пр.н.е. в Атина, която стига върха си в изгарянето на книги, както произведението „За Боговете“ на философа Протагор.
През 1695 г. е издаден първият закон за забраната на цензурата в Англия.
Като първи вестник е признат публикуваният през 1605 г. в Страсбург - Relation aller Fürnemmen und gedenckwürdigen Historien на Йохан Карол. Първият успешен английски ежедневник е "Дейли Кърант", който е излизал от 1702 г. до 1735 година.
Първият български вестник е "Български орел" (1846 г.) на Иван Богоров, който е издаван в Лайпциг по време на Възраждането.
От неформалното начало, стимулирано от механизираното печатане, през масовата печатна продукция и накрая, през ХХ век, журналистиката разширява своята трибуна - с радиопредаванията (в началото на века, 1909 г.), по-късно с появата на телевизията (1930 г.) и Интернет (70-те, а масово 90-те и особено навлизане на медиите в него в първите години на XXI век).
Източник: banker.bg
