След одобрение от държавите-членки предложението на Комисията разпределя 7,4 млн. евро за България, 10,8 млн. евро за Унгария, 4,2 млн. евро за Латвия, 1,1 млн. евро за Литва, 14,8 млн. евро за Полша и 11,5 млн. евро за Румъния. Тези държави могат да допълнят тази подкрепа от ЕС с до 200 % с национални средства.
Във всичките шест държави членки късните слани, които в много случаи бяха последвани от градушка или проливен дъжд, унищожиха големи части от реколтата от плодове, зеленчуци, черупкови плодове и семена.
През пролетта на 2025 г. в България се наблюдаваше необичайно време, което започна с топли температури през февруари, което накара овощните дървета да цъфтят твърде рано. Студът и сланата, които последваха през март и април, повредиха много култури, особено бадеми, ябълки, кайсии, череши, праскови, круши, сини сливи и орехи.
В Латвия топлото априлско време бе последвано от слана и проливни дъждове, които са съсипали овощни дървета, плодове и зеленчуци и семенни култури като грах, тикви и лен.
В Литва подобен проблем с ранно затопляне през пролетта накарало културите да се развият, а мразовете през април и май повреди силно ябълки, френско грозде, плодове, череши, круши и сливи.
В Унгария студът през април и май е засегнал почти цялата страна и е нанесъл щети на ябълки, кайсии, череши, праскови, круши и дюли.
Полша е била изправена пред дълги периоди на замръзване през април и май, а след това и силни градушки, които наранили плодове, френско грозде, вишни и краставици.
Румъния също бе засегната от късни слани, които са увредили пъпките и цветовете на овощните култури, причинявайки големи загуби в производството на плодове.
Плащанията на земеделските стопани за кризисното финансово подпомагане за България, Латвия, Литва, Унгария, Полша и Румъния трябва да бъдат извършени преди 30 април 2026 г., съобщават още от ЕК.
Източник: agri.bg
