Свети Николай Мирликийски е роден през III в. в Патара, днешна Мала Азия. След праведен монашески живот е избран за архиепископ на град Мир, Ликийска област. Умира през 342 г. Мощите на светеца днес се пазят в италианския град Бари. През целия си живот Св. Николай помага на страдащите, защитавал невинните, укрепва слабите със словото на истината и вярата.
Още като младеж той наследил голямо богатство от баща си и раздал всичко на децата и бедните си съграждани. За добрите му дела се разказвали множество легенди. Така например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство.
Св. Никола пътувал много по море и от опасностите се спасявал благодарение на божията закрила. В едно от житията му се споменава епизод, в който той обърнал към християнството пирати, нападнали кораба, с който той пътувал.
В образа на свети Никола се преплитат чертите на
добродетелния християнин и на езически бог (Посейдон). Това е причината
българите да го почитат като патрон на моряците и рибарите, както и като
покровител на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е
ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците
остават на сушата.
По традиция, на празника се събира цялото семейство на трапезата, която не се вдига през целия ден. “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава.” - казва народната приказка.Задължително на Никулден на масата присъства шарана.
Преданията казват, че Свети Никола спасил една пробита лодка от потъване като запушил дупката именно с шаран - това е причината традиционно, именно тази риба да присъства на празника. На никулденската трапеза задължителен бил рибника (шаран изпечен в тесто) и обреден хляб (никулски хляб, колак, боговица, светец), които се осветявали.
Според едно от поверията, когато се чисти рибата, трябва да се внимава да не се настъпи някоя люспа, защото човекът може да се разболее и умре. Традиция е и да се сложат най-големите люспи от шарана в портфейла - за да носи пари през цялата година. Костите не изхвърлят, а закопават в земята или се пускат в течащи води - за да се умножи семейството и да има благополучие. Някога майките пришивали в дрехите на малките деца костта от главата на шарана, която прилича на кръст, за да ги пази от болести.
Тъй като Никулден е по време на Коледните пости, които свършват на 24 декември), на трапезата освен рибата присъстват и други постни ястия - постни сърми и пипер с ориз, боб, варена царевица, жито и други.
Според народните вярвания светецът причинява бурите и ураганите в морето, и затова на Никулден всички гемии спират да се движат. Подрежда се празнична трапеза, на която задължително се поднася специално ястие – рибник, приготвено от прясна риба, най-често шаран, като курбан за преживяно нещастие, избегната беда или просто за здраве и благополучие на къщата.
На Никулден завършва и сезонът на есенния риболов, който се отбелязва с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба. На този ден става разделянето на спечеленото през сезона. Поверието гласи, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали при морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави.
Според народните поверия, именно свети Никола носи първия сняг - падащ от дългата му бяла брада, а най-често, бялата снежна зима пристига именно след 6 декември.
Свети Никола умира на 6-ти декември 345 година. Паметта му се почита и до днес от Християнската църква именно на тази дата.
