Той бил ръкоположен от свети апостол Петър за Антиохийски епископ, където проповядвал Христовото учение в продължение на 40 години. Според църковния историк Евсевий Кесарийски, той е третият епископ (след св. ап. Петър и Еводий) на Антиохийската църква, основана от св. апостол Петър.
Свети Игнатий управлявал паството си мъдро и усърдно проповядвал Божието слово. Наричали го Богоносец, защото той самият казвал, че носи в сърцето си Бога. В акта на мъченичеството му се споменава, че е бил "мъж апостолски във всичко" и че "грижливо управлявал църквата в Антиохия". Успял да я преведе през гоненията на император Домициян, но при император Траян (98 – 117 г.) приел мъченическа смърт на 20 декември 107 година. Императорът го осъдил на смърт и го изпратил в Рим, където бил разкъсан от зверовете в Римския цирк Максимус. Християните от Рим събрали останките на мъченика и ги положили на почетно място в града, а след това ги пренесли до предградието на Антиохия през 108 година, за утешение на неговото осиротяло паство.
Траян, като разбрал как св. Игнатий с радост приел смъртта в името на Христа, съжалил, че го изпратил на смърт. Убедил се в честността и добродетелността на християните и спрял гоненията срещу тях.
Второто пренасяне на мощите на св. Игнатий Богоносец в самия град станало през 438 година. По- късно, през VII в., преди арабските мюсюлмани да завземат Антиохия в 637 г., мощите на свещеномъченика били пренесени обратно в Рим, където и до днес се намират в църквата "Св. Климент Римски".
Тези пренасяния на св. Игнатиевите мощи светата Църква възпоменава на днешния ден.
В България енорийската черква в село Игнатица, община Мездра, е посветена на св. Игнатий Богоносец. Осветена е на 20 декември 2007 година, в деня, когато Църквата ни отбелязва паметта на св. Игнатий по Григорианския календар.
Свети мъченик Димитрий Сливенски е роден в Сливен през 1818 година, в бедно семейство. Едва отраснал, остава сирак и е принуден да слугува, за да преживее. През 1839 г, докато прислужва на празненство в чест на пристигналия нов кадия на града, на шега се приема да стане мюсюлманин, но бързо осъзнава отстъплението си от вярата и се укрива.Бяга от Сливен в Разград, после в Русе и там разказва за стореното на местния епископ.
Така решава да се върне в Сливен, за да посрещне съдбата си. В Жеравна се предава на властите и е отведен в Сливен. Обещанието му да приеме исляма и отхвърлянето му било прието като вероотстъпничество – тежко престъпление в ислямските закони. Въпреки опитите да бъде "вразумен" чрез всякакви мъчения, в края на 1840 година е осъден на смърт и екзекутиран публично на 30 януари 1841 година в Сливен.
Влиятелните сливенски християни успели да получат разрешение за християнско погребение. Йеромонах хаджи Стефан и местният свещеник Янко извършили опелото в двора на Дохиарския метох в града.
На лобното място на мъченика се издига катедралният храм на Сливен “Св. Димитрий Солунски”. В светия олтар има и частица от неговите мощи, а под светия престол земята е напоена с неговата мъченическа кръв. /БНР
