Четиримата младежи били много начетени и благонравни и много рано повярвали в Бог. Живеели в Йерусалим и делата и сърцето им били чисти и спазвали всичките заповеди на Бог. Бог ги дарил с много телесна красота и сила, но те не били горди с нея. Когато халдейският цар Навуходоносор завладял и разрушил Йерусалим, те попаднали в плен, но се оказали в двора на царя във вавилон заради качествата и знанията си.
Даниил живеел праведно и често беседвал с царя, който бил изпълнен с уважение към него. Този му скромен начин на живот бил възнаграден с пророческа дарба, с която Бог рано го благословил. Той успял да разгадае един много мъчителен сън на царя и му открил, че неговото царство и много други след него ще имат възходи, но и скоро – падения, защото само едно царство ще е вечно, това на единия Бог и Неговия син – Месията, който ще се роди след много време. Царят не бил щастлив от това пророчество, но издигнал в сан Даниил.
Навуходоносор продължил разгулния си и горделив живот. На хълма Деир построил златен идол, на който цял Вавилон трябвало да се кланя. Четиримата младежи не го правели, а вавилонските велможи ги наклеветили пред царя. Те защитили вярата си в единия Бог и отрекли идола.
Царят се ядосал, въпреки че обичал Даниил, и заповядал да ги хвърлят в горяща пещ. Те влезли оковани, но небесен ангел влязъл с тях в пещта и ги опазил. Излезли без нито един изгорен косъм само веригите ги нямало.
Друга легендите разказва, че по време на вавилонския плен, заради вярата си в Бога, пророк Данаил бил хвърлен в дълбока яма сред гладни лъвове. Но тогава се случило чудо. Въпреки че в продължение на шест дни на лъвовете не била давана храна, зверовете не докоснали Божия пророк. Накрая царят заповядал да го извадят оттам и го обявил за светец.
В деня на пророк Данаил празнуват жените, които имат малки деца или чакат дете. Народните обичаи са предимно свързани с плодородието. Месят се питки, които бременните жени раздават на близки и познати, за да могат лесно да добият рожбата си.
