Архангеловата задушница, наричана още Архангелска задушница, Рангелова задушница, Харангеловото одуше, е една от трите най-големи. На Задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя. В миналото най-възрастната жена преливала гроба с червено вино. Ритуалът по преливане на вино започвало от мястото, където е главата на покойника в посока наляво – правило се три кръга по края на гроба.
На Архангелова задушница почитаме и паметта на войниците и офицерите, които са жертвали живота си за свободата на България, поради което денят е известен още като Мъжка Задушница.
По традиция, във всеки православен храм на Архангелова задушница се прави обща панихида за починалите. Носи се храна, която се освещава по време на службата и след това се раздава на присъстващите.
На Архангелова задушница, така както при другите Задушници, се правят общи трапези. Наричаната още Голяма задушница, тя е последната за годината, затова на общата трапеза се поставят седем различни ястия, между които любими на починалия, за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива, не се пие и споменаваме починалите с думите “Бог да прости”.
Старите хора казват, че видиш ли мушица или пеперудка да жужи около тебе на този ден, значи душата на покойника е дошла. В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове.
Житото е символ на бъдещото възкресение, виното – на кръвта на Христос, свещите - горещата вяра, тамянът – чистата молитва и предвкусване на бъдещите небесни блага, цветята - добродетелите на починалите и любовта ни към тях, надгробният кръст означава, че погребаният е бил християнин и е починал със светла вяра във всеобщото възкресение на мъртвите.
На Задушница не се върши домакинска работа – чистене, пране, шиене, а само се приготвя храна.
