На Велики четвъртък Господ Исус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим. Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: ''Не дойдох да служа, а да послужа''. После Спасителят установил светото тайнство Евхаристия (Причастие), като сам причестил светите апостоли.
На този ден свещениците изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, по обичай всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.
На литургията, която се извършва в църквата, се четат 12 определени откъса от Евангелието, между които и тези за Тайната вечеря и предателската целувка на Юда.
Велики четвъртък крие много символика. Велики четвъртък е отреден за обредното боядисване на яйцата. Първите, които жената ще обагри трябва да са червени. Според традицията боядисването става в ранни зори, още преди изгрев слънце и се прави от най-възрастната жена в дома. С първото червено яйце се прави кръстен знак върху челата на децата докато още спят, а после и на всички останали от семейството.
Първото боядисано яйце се поставя пред иконата вкъщи, за да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели и се пази до следващия Велики четвъртък, а след това се хвърля в течаща вода.
Според традициите на масата трябва да има повече червени яйца за здраве на цялото семейство. Някои хора носят червени яйца в храмовете на вечерната съботна литургия.
Някои предания казват, че червените яйца символизират камъчета зад кръста, които са били обагрени от кръвта на Исус Христос.
Според други Мария Магдалина боядисала червени яйца, които символизират пролятата кръв на Спасителя и ги занесла на гроба. Разбирайки за възкресението на Христос, тя ги раздала на децата.
Боядисването на яйца има вековна история. Традицията с обагрянето на яйцата, приемани като символ на вселената, датира още от времето на древните китайци, римляните, галите. У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и празничните козунаци.
На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.
Ако все пак не успеете днес да боядисате яйцата и да омесите обредните хлябове, може да го направите на Велика събота. Не забравяйте, че днес не се пере и не се върши никаква друга домакинска работа.
